Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 4 ноември 2019 г.

ЖАЛ ПО ОНЕЗИ БЕДНИ ГОДИНИ

ЖАЛ ПО ОНЕЗИ
БЕДНИ ГОДИНИ 

В мансарда сива с поглед устремен
към звездното небе зад капандура
си мислех, Господ гледа само мен
и чувствах се пиян от всичко щуро,

неизживяно с обич и печал,
и с всички невъздържани мераци
по драми, дето не съм преживял –
провинциал сред другите глупаци.

Котлончето ми бе като фенер
и радост за премръзналите пръсти,
с препечен хляб и свинска мас, пипер,
консерва копърка и лук две връзки.

О, Боже мой, какви пресветли дни
на топло сврял се в глухата читалня,
виелица по Витошка фучи,
а тук уютно, тихо, катедрално!

И в мензата пак риба, стар фасул,
че и десерт: ошав от сини сливи,
с чорба кога тумбакът съм издул,
и грозничките стават тъй красиви!

Потропвам после сам от крак на крак
в очакване да дойде автобусът
и точно в стръмно падащия мрак
простреля ме едно девойче русо.

Насън преследвах си я цяла нощ,
увит до вежди с вехто одеало;
и будя се, животът не е лош –
свирукам си пред късче огледало

и взел самобръсначката в ръка,
докато гол на сутринта се лъсна,
животът не е лош, ще си река, –
кога не са ти помислите мръсни.

Наивен, беден, дързък, окрилен,
по Руски пак повлича ме тълпата,
на никой не му пука тук за мен –
щастливец, още с жълто на устата.


Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 8 dec. 2012 – edited by 4 noe. 2019