Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 3 октомври 2017 г.

Ars Poetica – ПРАЗНИК НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНАТА

В памет на баща ми (1922-1983), картечар от Втората световна война

ПРАЗНИК НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНАТА


Като четиримоторен US-бомбардировач
бръмбарът-рогач
със своята дързост и хулиганство
наруши въздушното
родно пространство
на една черквица саката,
килнала се в селце насред планината
*,
и богомолци разни и разни баби,
така притеснени с техните слаби
познания върху бръмбарите въобще 

и върху бойната ни авиация в частност,
се юрнаха презглава да бягат
и се скупчиха на вратата,
дето един си изкълчи ръката,
друг си изгуби в навалицата главата,
на трети и четвърти подкосиха им се краката
и от цялата дандания не стана ясно,
че това летящо е съвсем безопасно.

Обаче бръмбарът-рогач пикира,
блесна с острие като ислямска секира
в полумрака на Божия храм
и се заби точно там,
посред венците изсъхнали, изветрели,
в избелелите прашни черни дантели,
без никой да го гони
над изгърбените от старост черковни икони,
и с ръмжене диво и бясно
право в корема на Спасителя се хряссссна.

Объркан, учуден се отдръпна, подхвръкна
и се пльосна насред свещите запалени
в чест на Незнамкой си светия –
от ония,
дето вършели куп чудеса
и за тази си работа са яко похвалени
в дебелите книги свещени
от отчета и мъдреци вдъхновени.

И му припари от живия огън тогава,
от тази под задника му жива жарава
и подобно Божия стрела
бръмбарът-рогач полетя
над площадчето, над селцето, където
два автобуса с подпийнали екскурзианти
не успяваха да се разминат и тъкмо
шофьорите им красиво се псуваха,
без някак все пак да се разбере
какво са им майките виновни
за тези техни клетви съдбовни.

Бръмбарът, както си летеше – уморен,
а и понеже бе вече в черквата веднъж,
блъсна се в мустаците на онзи наперен мъж,
който – свалил шапка,
се бе покатерил върху капака
на бъчва с дъждовна вода
и зовеше през електрическа фуния:


– Насаааам, народе! Насам!
Тази вечер за ветераните от войната
ще са мезетата и вината.
Разполагаме, значи, с подбрани
за всеки вкус кльощави, дебелани,
 танцьори, певачки, смешници
за нашите храбри оцелели войници.
Насааааам, народе! Насам!
Тук е гювечът голям!

И пред скупчените зяпачи
еуфоричният мъж дръпна патетична реч
и тъй дълго говореше и говореше, 
и говореше,
че бръмбарът отлетя надалеч.


И понеже слънцето бавничко вече
зад планинския хребет залязваше
в сгъстяващия се невежествен мрак –
докато тълпата шумеше и се прозяваше,
озадачена тъпайки от крак на крак,
високо зад облака 

там, 
в небесата
като кървава яростна капка в тревата
над цялата суета и над всички
заблестя бръмбарът подобно звездичка.

И тогава настана онзи върховен миг,
когато над смълчаните човешки редици
вместо "ура" се понесе протяжният вик
на умиращите от раните си войници…


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 5 uni 2006 – edited 3 oct. 2017
–––
* Когато си писа текста, авторът имаше наум черквицата в родопското село Бойково (трийсетина километра от Пловдив) и площадчето, дето рейсовете от града обръщат, за да поемат по обратния път. Бел.м., tisss.

Ars Poetica – СЕДМИЧЕН КАЛЕНДАР

Ако валеше тази нощ, бих се оттеглил
далеч оттук на хиляди години...*

СЕДМИЧЕН КАЛЕНДАР

Какво вълнуващо преживяване,
каква красива рамка са косите
за лицето ти, любима.
И не зная
захласът откъде ли иде този ден.
Товарът непосилен на четвъртък,
петък, събота
и неделя
стягам,
изкачвам го по хълбока на вечерта
във сряда – смирен и хитър,
подъл като индианец,
който се преструва на заспал.

И защо ли
това хитруване и преструвки,
като не успявам
сам себе си да опазя
от себе си, като очите ми – ах, очите,
по реката тръгнали надолу,
бъбриво всичко ти разказват.

Каква нежна приказка си, любима!
Посегна ли, опасявам се
да не те разруша, да не съсипя този
светъл образ. И тогава дали
всичко няма да ми се разпадне
на делнична пепел,
дали грак от смехове няма
да ме затрупва цяла нощ
и вторникът ще ми се види черен...

Как ненужно е да знаем всичко
един
за
друг!
Предпочитам да те виждам
как минаваш горда
и шията източена да знам, че знак е,
и вирната – брадичката
с полуоткрехнатите устни,
и носът – незабележимо
скършен,
да ми говорят: 
Спри, не разваляй илюзията;
днес е твоят Свети Понеделник!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 3 oct. 2017
___
* Сесар Вальехо (1892-1938), из "Покана за обяд или вечеря". Превод: Ал. Муратов и Ат. Далчев.