ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (425.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (425.) 

 Миналото живее с нас, докато си го спомняме. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в религията, а в душата на човека. Тежко на отродника! – Аноним (1947)

  20.09.2007. ГОРЧИВАТА ЧАША, И ДОКРАЙ!

Тича хубавата Джени, цялата е вир-вода,
а ръжта е до колени и вали дъждът...

Ах, дали ще я дочака онзи мъж любим!
Над полето пада мрак, а над селцето дим.

И една самотна врана, сгушила се в храст,
посред пътя й застана и с човешки глас

дрезгаво изграчи, значи, стресна я дори:
"Мила Джени, ах, глупаче, я за миг поспри –

твоят мил целува друга; В тази киша с дъжд
трябва да си малко луда, да търчиш по мъж –

мъж, за чийто ласки нежни няколко жени
падат в тънките си мрежи влюбени, сами".

Чу я Джени; запъхтяна, даже и не спря
и изчезна тази врана в старата гора,

а селцето, към което Джени продължи,
а посрещна там проклето и с торба лъжи.

Истината се узнава в кишав някой ден,
че е Любовта такава... ако питат мен.*

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 10 jan. 2021

Илюстрации:

- Врана – птицата на Аполон според поверието.

- 1974, сестра ми, когато не искаше да се омъжи.

–––

* Текст, писан под влияние на Робърт Бърнс и посветен на сестра ми Ели, която израсна в моите ръце и много обичах, като седем години по-голям брат. Бел.м., tisss.