ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1331.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1331.)

  Попитах го кой е тарторът в класа им, и той: "Как кой?! Ами аз. Даже си имам вече и телохранител, един главок, който ме следва като сянка и ме пази". – Аноним (1947)

  18 avg. 1998 

ДОБРЕ ДОШЪЛ В ШОУТО, МИЛИ*  

Едва изпълзял от утробата,
сбръчкан,
току-що отворил уста и очи,
бях лаком,
страхлив,
беззащитен,
а за толкоз
неща имах да питам,
че наддадох рев. И оттогаз
да крещя не съм спирал аз.

Жал ми е за залостващия вратите,
който се прибира на Смъртта
в непрогледната самота,
обезверен от онова Ветрило
на егоизма в сегашно и в било,
в онез атлазени зелени пространства
на жаждата по пясъчни запознанства,
с драскотини от незарастващи рани,
мазоли от гняв,
задъхвания по висини,
тресавища от лишения,
реки от печал
и смут пред Небето с надвисналите
трептящи гроздове от звезди...
където били сме вече някога преди,
мили глухарчета –
сперматозоиди бързи, шеметни...

Докато един между нас е съгледал
тази миниатюрна нежна планетка,
не по-голяма отколкото яйцеклетка,
сред могъщите, тягостните, масивните,
ба-а-авно движещите се

според небесната механика
настръхнали страховити космични тела
в мълчанието на пустинната им мъгла.

И тогава сме си избрали,

разбира се, не точно някое от тях,
а това нежно кътче в Безкрая,
където да си сътворим и Ада, и Рая
като деца на морския ронещ се бряг. 
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 23 uli 2023

Илюстрации:

- Снимка на внука ми ден след раждането.

- Хаос ли е Светът ни или хармоничен ред! 

___
* Към родения на същия ден през 2008 г. мой внук Борко (Борислав), но писано поне десет години преди това. Зарекъл се пред майка си: "Смятам да се изуча, да стана много богат и никога вече да не си броим, мамо, парите". Съучениците му в класа го търсели да им решава споровете. А бие ли се, понеже е момче?" Той да се бие? О, не. Що да се бие? Децата го боготворят. Момиченцата гледат да го докоснат" – отвръща майка му, по-малката ми дъщеря Надя. Бел.м., tisss.