Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 17 август 2019 г.

ДОШЪЛ СИ ДА ГОВОРИШ

ДОШЪЛ СИ ДА ГОВОРИШ*

Дошъл си да говориш с мен и
нахълта мраз в кристалния покой,
защо сега ме гледаш притеснено –
откри ли, че не съм ти свой!

Предателството скъпо се заплаща,
лицето ти бих пръснал със юмрук,
но ти като жена ще се разплачеш
и целият ми гняв ще е дотук.

 Ала това е непредвиден порив,
разбираш ли – ужасно ми горчи,
човек се учи първо да говори,
а цял живот се учи да мълчи.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 17 avg. 1982 – edited by 17 avg. 2019
Илюстрации:
- Август 1990 г. – в Несебър (горе); 
- Август 1981 г. Вера и Надя (долу).
___
* Вж. Георги К. Бояджиев, сб. "Сутрин рано", изд, "Хр. Г. Данов", 1983 г., стр. 24, бел.м, tisss.

БОГОРОДИЦА НА ПАРАЗИТИТЕ

  Паразит(от гр.parasitos "който яде у някого") 1. Организъм, който живее в друг организъм или върху него, като се храни с неговите тъкани и жизнените му сокове. 2. Насекомо, което... 3. прен. Който живее за сметка на чуждия труд; експлоататор на чуждия труд, тунеядец. 4. Действуващ персонаж в античната комедия, изпълнявал ролята и на шут. Паразитен1. Който се отнася до паразит или е свойствен нему. 2. Нецелесъобразен, вреден, излишен.*

БОГОРОДИЦА НА ПАРАЗИТИТЕ**
  
   15.08.1998.

  Днес е Голямата Богородица, краят на горещниците. Жегите са незапомнени тази година. Термометърът на балкончето ми показва плюс 41 градуса. Сред всеобщата обществена и държавна развала тук, в България, която от чудесно кътче на Рая е заприличала на сметище с шетащите мутри, политически палячовци и артистични мекерета на властниците и бандитите... народът – т.е. всички ние, останалите, все пак намираме начин да сме щастливи. А какво щастие е да се глумим и подиграваме на самите себе си. Съседите като мравки притичват ту до родното си село, ту па до пазарищата, мъкнат сухоежбина, варят манджи, месо, лютеница, компот за зимата, сладка. До полунощ мъжете долу пред входа пляскат карти, наливат се с домашна ракия и евтина бира, ехтят чат-пат и грозни закачки, току на някого балансите му са избили и пяна хвърчи от устата, юмрук се размахва, като аргумент и правосъдие.

  Жените – и те, ама дори не крият циничните си приказчици; и всичко е до болка явно, извадено на показ дори пред дечурлигата, които се въртят наоколо, попиват сексуалните намеци и откровения между родители и съседи. Всичко – казано уж на майтап;ала вероятно не съзнават, че така губят всякакъв авторитет, и уважение у младите. Задух, прахоляк, нечистотия, невежество, завист, грубости... Как живеем, Боже мой! Ами че между нас и циганското гето Столипиново разлика няма; онези хора там поне друго не са и видели... Отде се завъртя тази вихрушка над нас, над целия ни Български род? През вечер-две тумби мургави апаши посягат на колите, гаражите, избите, жилищата ни. Мародерстват и българчета наркомани; знаем кои са, къде живеят, и кога като глутница излизат да върлуват нощем. Разбитите врати, изтърбушенити автомобили, поломените ни жилища, изтърбушените изби, където нашенецът е скътал за зимата бурканите си със зимнина и дръвца; пък полицията иде да регистрира поредната пакост и как никой от нас и не си прави илюзията, че властта е срещу престъпниците, че властта не им е ортак, който дели награбеното, охранява живота и здравето не на гражданина, а не на безчинстващия тарикат. Да, то си е война с народа. Подла необявена война, без фронтови линии и без правила, а ние сме голи сред вълци, предадени от онези, които сме избрали да ни защитят.

  Появи се и съответната Литература на Прехода... Христо Калчев (1944-2006)*** –автор на трилогия "а ла Марио Пузо", с вариации по мафиотската сага "Кръстникът" вече е хит на книжния пазар. Вестниците ухажват автора с пространни интервюта, представяния, благосклонни разбори. Шега ли е! Литературните образи на Христо Калчев създават чаровна аура на бандитите. Няма що, литература свръхмодерна, динамична, актуална, потресаваща. Литературните герои, че и самите "писатели" пердашат на сленг. Уличната реч на аутсайдерите покрай вестниците и списанията, покрай телевизионните шоута и радиопредаванията се промъкна и в парламента. Почнахме да се възхищаваме на безсърдечието. Мутрите не се крият, като герести петлета шетат като да са каймакът на обществото; за тях песни се пеят, театърът тях представя, изкуството тук с тях се занимава. Подвизите, скапаният им живот се коментират с най-пикантни подробности – кому пръснали черепа, кому потрошили костите, кому взривили частния му конак или офиса, мерцедеса му, кому извадили трупа от кладенец, пък кой си бил оправял зъбите, стомаха, разклатеното здраве, разбитите нерви, тъкмо когато Следствие и Прокуратура се заели с него.

  За тях се грижат най-добрите ни лекари, психотерапевти, хирурзи. Натрошен от взрив бомбаджия (адската му машина се взривила в ръцете, докато я залагал под автомобила на конкурента си в Пазарджик) с частен самолет приятелчетата му го изпратиха през Атлантика чак в Ню Йорк, в най-модерната клиника на света, за да го съшият, закърпят, възстановят. И публиката страда за неговия малшанс, горкичкия. По вестници и по телевизионни студия що сълзи се проляха!

  За тези персони се грижат най-елитните адвокати на днешна България. Банките за тяхна полза единствено работят. Най-луксозните обществени заведения са горди да ги обслужат. Скъпо платени летописци документират всяка минута на неколцината мафиотски донове. Самочувствието на тази пасмина превтаса дотам, че мафиотски бос, шефът на Мултигруп Илия Павлов, предложи на министър-председателя Иван Костов да се договарят за външнотърговските далавери и вътрешната политика на Правителството. В купени от българската мафия вестници и луксозни списания са документирани интензивният "творчески" живот на проспериращия наш бизнесмен, скъпите му придобивки, грижите за тялото, муцуната и прическата, за чудесната му семейна хармония, е, например, нейде по Калифорнийското крайбрежие на Щатите, на Канарските острови или в Швейцарските Алпи.

  Майтапят си се бедняците... Попитал чичо Вичо внука какъв иска да стане, като порасте... Ние мечтаехме да станем пилоти, граничари, матроси или пожарникари заради хубавата униформа, фуражка и лъснатия с пуцинг шлем, за мъжеството и героизма да защитаваме сами Отечеството. Петгодишноно внуче днес рапортува нахакано: "Мутра искам да стана, деденце. Ей тъй, с патлака... бам-бам-бам!... да трепя, да карам мощна кола и мацките да ми вървят по петите". Ще се плаща. Рано или късно, ще ни се наложи да платим за стореното. Възмездието няма начин да избегнем, колкото и някои за добре устроени и неуязвими да се смятат. Наказанието си е у нас, носим го в себе си като ракова клетка; метастазите са налице, а мнозина още не го разбират.

  Виждаме какво се случи тези дни с проспериращата доскоро фамилия Баневи****. Втурнаха се през просото, прекрачиха всякаква мяра в алчността, лакомията и ето ги – раздвоени, ръфат се помежду си като гладни хищници, състезават се кой по-бързо да разпродаде натрупаното богатство: тузлията Банев, до смърт изплашен от връхлетелите го кредитори, Баневица – в плен на мания за преследване, и двамата – яростни, объркани, изгубили представа за какво са на този свят. Единственото светло нещо у тях е седемгодишното им хлапенце, което носи слънчевия характер на неопетнения. Само то останало като зелено клонче върху това доскоро могъщо, неподвластно на ветровете, ала ударено от собствената си алчност дърво.

  Не материалната оскъдица, не деформираната плът, а душевната уродливост е ужасна. И си мисля – живее успоредно с нашия видим материален свят друг свят, невидим, но всевиждащ, и той не оставя престъпника ненаказан. И да се радвам на възмездието ли, което го сполетя напоследък? Жал ми е за някога тъй талантливи личности. Жал ми е за така пошло похабения чудесен човешки материал!

  * * *
  Мухата е циганинът на насекомите. Хитро, крадливо, пластично създание. Нагла твар, влюбена в бляскавите дрънкулки и помията. Колко скучен би бил светът без дяволити, хитри, наблюдателни оченца, без бръмкането й! Тя е самата жизненост – едновременно хищна, ала и безпомощна, нахална и нежна. Оцелява в невероятно трудни обстоятелства. Ражда многобройната си артистична челяд, пълни света с веселие и досада. С гръмки кавгаджийски крясъци жали високо. Празнува гръмко, хвали се нависоко или на висок глас се заканва. Възпроизвежда се като че ли от нищото. Способна е и качественото вино да превърне в нещо прокиснало. Бог или Сатаната създал мухата? Кого изразява! Възхищава ме способността й да оцелява.

  Що се отнася до мнозинството т.нар. роми, за настройването срещу тях причина е собственото ни нехайство към реда и законите в държавата. Лесно е да ги осъдиш, трудно е да ги разбереш. Екзотично племе! Но защо да го гледаме предизвикателно, когато то заема всяко пространство, което ние не стопанисваме. Сурови уроци има да учим от него. Всеки случай магарешкият трън, израснал красив сред фъшкиите и боклука, ми е по-близък от увития в целофан букет парникови гладиоли.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 17 avg. 2019
Илюстрации:
- Интериорът в кичозния палат на една от фамилиите на прехода (горе);
- Владо Даверов (1948), колега от в. "Софийски университет" (долу)*****
___
* Речник на чуждите думи в българския език, стр. 547.
** Фрагмент от поредицата есета „Младите хищници”.
*** Макар много повече да приличат на сапунки, романите му са сравнявани с онези на Марио Пузо. За това заявки даваше отново първо Калчев. В един момент, след като поредицата потръгна с успешните продажби на първите три романа - "Нерон Вълка", "Калигула Бесния" и "Цикълът на Месалина" - Калчев подхвърли аналогията с Балзак. Но тя прозвуча неясно на журналистите. А нашият писател със самоирония искаше да обърне внимание на своята "Човешка комедия", на раждането на романите си като своеобразни подлистници, както и на спецификата на героите си - всичките авантюристи, търсещи бърз начин за издигане в обществото. Но сравнението с Балзак не хвана дикиш. И Калчев насочи към далеч по-лесносмилаемата аналогия с Пузо. Общото с когото е само романтиката, с която облъхва бандитите, превръщайки ги в сандокановци... Вж. http://www.politika.bg/article?id=7269
**** В случая фиктивна фамилия, една от многото. Вж. https://pik.bg/%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D0%B2-%D0%BF%D0%B8%D0%BA-%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8-%D0%B2-%D0%B1%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%B0---%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5--news791534.html
***** Вж. http://senzacia.net/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E-2/%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%85-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB-50347 Бел.м., tisss.