ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1712.)

ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1712.)

  Ловуват девойчетата, откакто се усетят заглеждани и пожелани от коварния мъжки свят: със замятане на косиците, с подбелване на очи, с кикот, който би трябвало да предизвиква ако не друго, поне мъжкото внимание: ето ни нас, виждате ли ни или не! Природата е неудържима в такъв момент, а ние, възрастните се гневим на Евината изкусителна игра. – Аноним (1947)

 1 uni 2000

ХУБАВАТА РЕНИ* 

Грее на чина си Рени, пламнала от свян,
а зад пламналата Рени гуши се Иван.

Стихове най-възвишени й нашепва там
и потъва наша Рени вдън земя от срам:

"Ах, нещастнико! Ах, глупчо! Дяволе засмян,
много лошо те научих, но не ще се дам".

Блясва иззад очилата българикът строг –
бъркат му се времената в тъпия урок.

Грее хубавата Рени, алена от свян,
а в очите й зелени – глупчото Иван...

Що пък да не я целува, нали се натиска сам
толкоз сладко, че си струва риск и по-голям!

Мае се горката Рени – ако днес не се реши,
друга ще й го отнеме този влюбен до уши.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 9 ноември 2025

Илюстрации:

- Първата целувка винаги се помни.

- Влюбеното девойче е божествено.

–––

* Рени беше по-малката сестра на Танчето, на която преподавах в IX-а клас. Момъкът, който се усукваше покрай Рени, беше Стоян Кривошиев – хубавец, и в тази възраст развейпрах, както доста момци, по които тайно въздишаха седмокласничките. Учителят по български с тъпия си урок е просто случаен свидетел на тази мила драма. 

  Години по-късно Рени се омъжи за Гошо Бабачев, който по онова време ми напомняше телесно смешните човечета на Доню Донев от серията "Тримата глупаци", но това вече е друга драма. Та имаме си я тази приказка: хубавата ябълка прасето я яде. Бел.м., tisss.