.jpg)
У жена, особено у страстното момиче, откривам нещо, което за нас е непостижимо, и това е интуицията й, когато решава струва ли си един мъж. – Аноним (1947)
2 avg. 1988
Цяла нощ не спаха. Слънцето напичаше през проскубаните завеси на хотелската им стая № 308, когато младата жена лениво протегна голия си крак изпод чаршафа към бутоните на радиоапарата, една от екстрите на хотел "Гларус": О, Боже мой, колко ли е часът?" Едрият, почернял от загара мъж с прошарената коса, изтегнал се по корем, заровил лице под едната от трите възглавници, а другите две гушнал, измъкна изпод чаршафите ръка, върху чиято китка посредством златна верижка бе закрепен тумбест като поничка японски "Сейко". Младата жена обаче не погледна часовника, а избута с лакът негово височество, и като пристъпваше грациозно само на пръсти, се отправи към банята. Той ококори око изпод сплъстената възглавница, явно придвижването й през хотелската стая му правеше силно впечатление, въпреки изнурителната нощ.
– Какво има, мили? – С кожата на гърба си бе усетила, че той я съзерцава; младото момиче притежава това качество; и без да дочака какъвто и да било отговор, дръпна завесата към антренцето и хлопна вратата на банята. Оттам след малко започнаха да долитат разнообразни шумове от течаща и яростно плискаща се вода.
Половин час по-късно, освежена, мокра, тя дойде да го погледне какво прави, а той блажено похъркваше. Седна срещу огледалото, занаизвади от пътната си чанта почти дузина шишенца, тубички с мазила: туш, пудра, лак за нокти, бадемово масло, сенки за очи, и захвана да се маже, масажира и рисува. С катранено-черно моливче изтегли тъничка линия в основата на долния клепач и направи очите си удължени настрани и нагоре, с четчица сложи от зеления грим, а по средата напласти от белия цвят. Върху страните си втри руж, така че хем да личи, че е руж, хем и да не изглежда натрапчиво просташки... Огледа и опипа устните; откри, че горната е леко изранена: мизерникът я бе изпонахапал от страст, и не само по устните. Беше гола, в доста добро настроение.
Говорителят от местната им радиостанция мелеше нещо за жътвата. Домързя я да сменя радиостанцията. Наблюдаваше като сокол – мишле отражението си отсреща и се размисли дали ако повдигне дългите си руси коси на тила, няма да е още по-секси. Снощи май попрекали с уискито и вермута, и сега я наболяваше глава, чувстваше се отнесена. Бръкна в най-горното чекмедже на хотелското нощно шкафче, сетне и под възглавницата върху разтуреното легло, измъкна златна верижка – същата верижка със сърчице и котва (любов и надежда), която снощи той, усмихнат и явно щастлив, тържествено й подари, когато я откри да лежи само по бикини в леглото.
Хиляда и двеста долара, ле-ле-е! Нейничкият мухльо и букет теменужки няма да се сети да й подари за годишнина от сватбата им, а пък чуждите мъже... Е-еех, чуждите мъже! Ами да, чуждите мъже. Всъщност, кой ли е чуждият мъж и кой е своят. Онзи в крайния пловдивски квартал зад циганското гето ли е свой? Че той какво й предлага глупакът? Мръсното бельо, кухненските благовония или ревливите дечица на мама, скучните вечери пред телевизора, както и излетите с до болка втръсналите й негови приятели и колеги, които изпод око я заглеждат. Мерси! Благодаря, съпруже мой мил в радост и беди до самия край на живота! Закопча чудесната верижка върху десния си глезен. Бедрата й бяха дълги, тазът – висок; когато прекосяваше горещия златист пясък, за да се топне в морето, мъжете по плажа въртяха очи като стадо морски раци.
Съзнаваше, че е хубава. Усещаше силата на своето младо и жизнено тяло. Играеше, общо взето, ролята на независима и недостъпна мадона. В това като че се състоеше и чарът й. А глупачките наоколо зяпаха завистливо и кудкудякаха край мъжлетата си, които иначе на четири лапи с изплезен език, въртейки опашка, биха тичали подире й. Ех, само да можеха! Ех, да не ги беше страх от общественото мнение, да бяха сигурни, че ще им позволи да се отъркат в нея, поне да я докоснат!
Негово височество (метър и деветдесет и шест) измърмори нещо насън и съвсем се разкекери в просторната като рибарска шхуна спалня. Ох, Боже мой, но той наистина е величествен и богат! Аполон и Крез* в мощно тренирано тяло на мъж, който – макар да не си знае парите, знае как да си живее живота. И сега пак си спомни за нейничкия Глупчо. Какво ли прави сега в душния августовски следобяд на 330 километра оттук? Навярно полива цветята на балкончето и пръска с вода двете папагалчета в клетката над прозореца. Вижда го като през прозрачна завеса, толкова ясен й бе – застаряващ и посивяващ вече мъж, който освен да полива цветя на балкончето и да се залисва с папагалчета и кръстословици, да развежда домашен пес из засрани от махленските помияри квартални градинки три пъти на ден, за какво ли друго вече става!
Говорителят от местното радио с овнешкия си глас обяви концерт народна музика за трудовите хора на къра, демек, за преселилите се в големия град селяни с техните Гюрга Пинджурова и прочие тракийски, македонски, добруджански, северняшки или шопски народни песни за любов, ядене и пийване. И реши, че няма да е зле да пуснат по радиото и нещо от Уили Нелсън или Джони Кеш. Тъй, малко кънтри с вносна тъга и романтика. Обзе я копнеж по нещо далечно, недостижимо. Млад каубой (говедар) и тя с коса, вдигната на тила, с мексиканска широкопола сламена капела, бясно препускат през прерията. Под столетен смърч каубоят приближава, както е на коня, прихваща я, ръката му плътно я обгръща през кръста...
– И не ме докосвай! – разкрещя се. Негово височество се беше примъкнал като едър смок до табуретката, върху която тя седеше и се опитваше да докопа гърдите й, за да повтори снощния номер: да сучи като момченце, и така да я възбуди пак да се любят.
Отвъртя му много яка плесница, по каубойски! Сега я наблюдава изпод спуснатите си премрежени зъркели като малко дете. Обиден ли е, що ли! Майната му! Майната ти, господин Крез, мистър хиляда и двеста долара! Ти не си моят каубой, моят Принц на бял кон. Само дето не му го каза. Стараеше се да не го гледа. Беше гола, само че вече не изпитваше желание да се люби, да му се глези, да се усеща желана и щастлива, че я цапа със секретите си. Не искаше да му обяснява каквото и да е.
Вечерта отидоха в луксозния ресторант на комплекса: с певица латиноамериканка и оркестър войнствени манговци от София, които се подвизаваха из морските
курорти до първите хладни дъждовни дни на есента под табелата "Лос Мучачос". Тя
пи много. Беше весела. Опита се да пее зад микрофона на сцената, ала все нещо
не излизаше и посетителите на ресторанта започнаха да й подсвиркват...
Когато вече заспиваше в огромното хотелско
легло и докато мистър Крез грубичко, някак съвсем непрофесионално я събличаше, за да я люби, докато по сестрински го прегръщаше и галеше плешивото оросено от обилна пот теме, самичка си шепнеше: "Милият... Милият ми папагал... Милият ми папагал зелен!"
.JPG)
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
–––
* Всъщност, известността на Крез се дължи не толкова на неговото богатство, колкото на факта, че в двореца му се е състояло първото изследване на връзката между богатството и щастието - както пише Херодот, бащата на Европейската история. При Крез бил дошъл известният гръцки мъдрец Солон, комуто лидийският цар показал несметните си богатства, след което го попитал дали при толкова богатство може да се смята за най-щастливия човек на света. А Солон не дал очаквания отговор: споменал за някакви бедни хорица от далечна Елада. Крез, естествено, бил разочарован, а Солон му казал: "Много от богатите са нещастни, а мнозина, които съвсем нямат много пари, са щастливи". Това днес може да звучи банално, ала не бива да го отминаваме, като имаме предвид, че е изречено в епоха, в която парите тъкмо са се появили. Солон казал на Крез и още нещо: "Човешкият ни живот е игра на случайността. Със сигурност си богат и цар на много хора. На въпроса мога да ти дам отговор едва щом узная, че си приключил живота си щастливо". Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
