Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 20 март 2018 г.

Ars Poetica – УЛИЦА КОЗЯК

УЛИЦА КОЗЯК

Човекът зад перденцето се крие,
а може би на поста си той бди
да не сгреша, да бъдем кротки ние,
разумно да се пазим от беди.

Навярно спец в следенето, обаче
у мен започва всичко да крещи
и ще ми се през локвите да крача –
щом видя го, на мен ми се греши.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 19 mar. 2007 edited 20 mar. 2018

Ars Poetica – АНТИТЕЗИ

АНТИТЕЗИ

Спокоен като пън, а пък мечтая бури,
мърморя малодушно – авантюрист по кръв,
животът ми е сън, мечтите са ми щури,
в опашката се гуша, мечтая да съм пръв.

С плесник ли през уста подлец ме поздрави,
целувам му ръка и шепна: C'est la vie!*
Унил, сразен, наплашен, се смятам уважен
не с почести и слава, но жив за този ден.

Добре ли ме приемат, изпадам в тежък смут,
световно неизвестен – с това съм си прочут.
Обзет от кротка леност, коси ме адски бяс;
рекат ли ми: студено, крещя: горещо! – аз.

До веждите окалян, се перча като бог;
мизерника щом хваля, към честния съм строг;
изпитвам гняв, когато цената ми расте;
които ме ругаят – най-скъпи са ми те.

Крещят ли ми: ужасен! – навярно мил съм с тях;
нещата щом са ясни, изпадам в смут и страх;
сърцето прокърви ли, свирукам окрилен;
остана ли без сили, по-жив не знам от мен.

Потръгнат ли нещата, излишен ставам аз;
узреят ли нещата, в сърцето ми е мраз
и тичам там, където нещата не вървят,
такъв е под небето човешкият ми път.

Щом моето момиче ми каже: мили мой! –
преставам да обичам и гледам зло на бой;
щом кресне разгневена, най-мила ми е тя:
щом пак ми прави сцена, добре сме в любовта.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 20 mar. 2007 edited 20 mar. 2018 
–––
* Произнася се: Се ла ви, което ще рече: Такъв е животът! 

Philosophy – МРЪНКАЛОТО

Все за нещо ще намери да се начумери:
ту му млякото горещо, ту пък друго нещо...*

МРЪНКАЛОТО

Все за нещо ще намери да излицемери:
пак му накривили нещо, та ни лъже вещо.

Дето и да го поставят, все му тежък халът,
друго и да не очакваш – все ще се оплаква.

Пообъркана душичка, занимава всички –
от световните й драми по-големи няма.

Преживяхме бесни бури, политици щури,
суша, глад и наводнения, три земетресения –

справяме се криво-ляво и животът продължава,
ала не минава ден без познатия рефрен:

бръмка милият, кълне, влачи се по колене,
даже по корем се влачи да го жалим, значи.

И кълне, кълне, кълне милият кого ли не,
а бе тази крива нива, за какво я бива? 

Ако е това живот, да проклинаш цял народ,  
питам се защо тогаз да те жаля аз!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 11 uni 2007 edited 20 mar. 2018
–––
*  Автор: Стоян Михайлов Попов (1865-1939).