ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (702.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (702.) 

   Аз я отведох на реката; бях сигурен, че е девойка, ала тя имала си мъж. Бе нощта на Свети Яков и с дълги уговорки стана... – Ф. Лорка (1898-1936)

  22 avg. 1981

НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ

 Понеже ми е забранено,

то значи дваж по-силно искам:
уж устните й да докосна,
в сърцето й нахълтах аз;
човек не знае как тъй става,
но жаждата се утолява
с решителност, далеч по-силна
и трижди по-гореща страст.
 
Като крадец при нея влязох,
завързах песа си за прага –
косите й от плюш разпуснах
насред мъртвешка тишина;
коремът й бе бледорозов,
тя цяла светеше във мрака,
бях като сабя зъл, наточен,
а тя бе хубава жена.
 
Искри отхвърчаха до бога,
звездите тръпнеха в небето,
Луна примигваше свенливо
като око на морски фар;
изпод порутената стряха
заекваше в несвяст сърцето,
ухаеше нощта на диви
желания с дъх на озон.
 
Понеже бе ми забранено,
то дваж по-хубаво бе всичко –
край къщата насред тревите
целувах устни с вкус на нар;
че беше влюбена и млада,
орах я, без да я пожаля,
като спечелил ненаситен
играч отчаян на комар.
 
Когато тръгна си накрая
при своя мъж да се прибира,
залиташе като пияна,
извръщаше лице назад,
и казах й: Сега върви си,
да бъда нечий принц не мога,

че друга вече преди тебе
душата ми превърна в ад.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 22 avg. 2021 

–––

* От сб. "Порто Фино" (1999 г., неизд.), бел.м., tisss.