вторник, 16 юли 2019 г.

МЕКИЯТ БЯЛ СНЯГ

Мекия бял сняг, който пада в тихия въздух...*
МЕКИЯТ БЯЛ СНЯГ
Тихия ромол на ситния пясък в реката,
мекия блясък на риба, която потъва,
ведрината на залеза в късното лято –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Свежия въздух, в който плува далечното ехо
от самотния изстрел на ловец, който е тъжен,
кротостта на небето, когато изгряват звездите –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Дълбокия дъх на заспали поляни и ниви
под летящите капки на топлия дъжд в тъмнината
и страхът на храста дори, в който заек се крие –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 28 dec. 1967 edited by 16 uli 2019
___
* Стих на Гуидо Кавалканти. Осемнайсетгодишният Данте Алигиери (1265-1321) заедно с Гуидо Кавалканти, Лапо Джани, Чино да Пистоя и Брунето Латини поставя начало на стила Dolce Stil Novo в худ. литература. Бел.м., tisss

СЪР АЛЪН ДЪЛЕС И МУЖИЦИТЕ ОТ СЕЛО

СЪР АЛЪН ДЪЛЕС И МУЖИЦИТЕ ОТ СЕЛО

  Алън Фостър Дълес* при учредяване на ЦРУ през 1945 г. Речта му става доктрина на Студената война, започната две години по късно – от 1947 година: "Ще приключи войната, всичко ще улегне, ще се утаи и уреди. И ние ще хвърлим всичките си сили, всичкото си злато, цялата си материална мощ за измамване и оглупяване на хората! От литературата и изкуството постепенно ще изтръгнем социалната им същност, ще отчуждим творците, ще отнемем желанието им да се занимават с изобразяването, с изследването на процеси, случващи се в глъбините на нацията. Литература, театри, кина, преса – всички те ще прославят най-низки човешки чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме т.нар. творци, които насаждат у човека култ към предателството, секса, насилието, садизма, с една дума, безнравственост. В управлението на държавата им ще създадем безредие и хаос. Незабелязано, ала пък методично ще съдействаме за своеволия сред чиновниците, за рушветчийство, безпринципност и размотаване, за всичко, което води до онова, което им скимне. Бюрократизмът ще въздигнем като висша добродетел. Честността, порядъчността и почтеността ще осмиваме и ще станат никому ненужни, отживелици от миналото. Простащината и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и откритата наркомания, животинският страх един от друг, нахалството и безсрамието, както и предателство, национализъм и враждебност между нациите, и най-вече враждебността и омразата към Русия – всичко това ловко и незабелязано ще култивираме и то ще разцъфти с кичести цветове. Сега малцина се досещат или разбират какво се случва, но тях ще ги поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начини да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото"... Вж. http://patreot.ru/in-the-lens/507-2016-03-09-09-46-21

  MY COMMENT:

  Твърдят, че тази реч е всъщност явна мистификация, т.е. измислена е с цел да се злепостави съответната личност. Много ще се радвам да се докаже, че е тази реч е мистификация. За съжаление обаче, фактите, които буквално ще ни избодат очите за днешното състояние на нещата – и не само у нас, съответстват 100-процентово на заявеното в речта.

  – Хаааааааа! Никога, никога не е изричал тези думи. Какъв спам и фейк за наивници!

  – Силно ми се ще да е тъй, както пишете. Пред фактите обаче и боговете мълчат, както гласи древната сентенция, госпожо.

  – Да, така е. Но за наивници и за онези, които си падат по плява, това е текстът. Жълта помия е.

  – В такъв случай онзи, който е сътворил този фейк, трябва да е имал пророческа дарба, за да предвиди толкова точно какво се случва с всички нас през последния четвърт век. Бъдете здрава!

  – Сътворил го е сега, а не тогава. Толкова ли е сложно?

  – Въпросната реч се разпространява в Интернет вече над десет години. Между другото, ето и мнение от 10 февруари 2010 г., официално заявено в БАН от член-кор. проф. Иван Ангелов (на снимката):

  – Големи глупости!

  – Youliana Antonova, вероятно това решава проблема, урра! Толкова било лесно! Вие твърдите, че е фейк, аз се съгласявам с Вас, а това дали решава проблема ни, питам се на ум, понеже се опасявам пак нещо да не съм в грешка. Иначе, България методично се обезбългарява, от държава все по-явно се превръщаме в територия, глупостта и алчността вземат връх във всички сфери на обществото, и това е само случайно съвпадение с "Плана Алън Дълес", който разбира се, е абсолютна лъжа.

  POST SCRIPTUM: 
  – Виц отпреди 50 и кусур години, четен в някакъв местен добруджански вестник под рубриката "Религията – опиум за народа". Партийният секретар свикал общо събрание на вярващите в село Глуховка нейде из огромната съветска земя и от трибуната се обърнал към селяните: Вярвате ли в бог? Отвърнали дружно: Вярваме в Господа бога нашего небеснаго! И се прекръстили три пъти. Ама че сте глупаци, рекъл партийният секретар и се изкискал, но ето, сега аз по простичък начин ще ви докажа, че бог няма и всичко това е фалшива работа – и вашият измислен бог, и цялата му глупава религия. Селяните смирено рекли: Докажи, и ще се откажем от бога. Облещил се тогава той към облака над селската камбанария: Боже, ако те има, покажи се, Боже! Никакъв отговор. Три пъти задал този въпрос, и никакъв отговор. Обърнал се тогава захилен към селяните и заключил: Сега, убедихте ли се, че няма Бог? И селяните рекли: Убедихме се, рекли. Само едно не ни е ясно дали Господ е съгласен да го няма. Та и госпожата по-горе ме убеди в правотата си както партийния секретар в онова руско село, мисля си като някой мужик.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 16 uli 2019
–––
Алън Дълес (1893-1969) е петият шеф на ЦРУ и ръководител на американските тайни служби в Европа по време на Втората световна война. Бел.м., tisss 

СЪМИШЛЕНИЦИ ТЪРСЯ, НЕ ВРАГОВЕ

СЪМИШЛЕНИЦИ ТЪРСЯ, НЕ ВРАГОВЕ
  
  Религията ме вълнува дотолкова, доколкото служи да проумея пластове от човешката ни природа. А че ортодоксията (православието) пренася Исусовите послания, каквито са в първоначалния им вид, не посяга да ги осъвремени, както прави първо католицизмът, после протестантството и прочие, с "тълкувания за удобство на непросветените", за мен е факт. Между другото, според лично моя си версия, Калугеровският ми род по майчина линия начева от двама братя, побягнали от Велико Търново. Предполагам, имали са кръвна връзка с монаси, ако не били и самите те служители в някой манастир край Старата българска столица. Случайно ли селището плаща векове наред данък не към хазната на Османската империя, а към християнския мъжки манастир "Св. Никола", а и името Калугерово доста ми говори.

  12.06.2002.

  От месец насам романът на някой си Томас Пинчън "Обявяването на серия № 49" лежи на нощното ми шкафче*. Преди дни прочетох първата глава от общо шестте и не ме хвана – стори ми се претрупано, досадно и излишно усложнено четиво. Днес най-сетне набрах решителност да продължа четенето; и втората глава на романа ме накара да започна книгата отначало. Сега вече усетих в какъв ключ (стил) е писал авторът. Видя ми се нещо разкошно, нещо супер.

  Кога фалшивото стане съвсем нагло и непоносимо, тогава се появяват единични личности, които първо го пародират, а сетне се чуват призиви за бунт и революция. Младото поколение започва да мечтае за коренна промяна, а възрастните – понеже ги плаши промяната, обикновено призовават към благоразумие, докато нещата не се превърнат в остър сблъсък на интереси и докато стане ясно, че по досегашния начин повече не може да се живее с достойнство.

  Променяйки из основи обществената нагласа, отричайки старото, като че забравят неписаните правила на човеколюбието: с мръсната вода от миналото изхвърлят от коритото и новороденото, както казва нашенската поговорка. Така се случва у нас и подир Освобождението, и след края на Втората световна война, вече знам, така се случи и след Десети ноември 1989 г. Първо надделяват безскрупулните; но минава десетилетие, две или три десетилетия, и един слънчев ден проумяваме, че сме пак същите, извъртял се поредният цикъл неосъществими проекти и разочарования – последицата от цялата еуфория и пищна врява. Доброто е, че който може, разбира: успехът ни главозамайва, прави ни за къс период от живота ни щастливи егоисти, докато разочарованията, страданието, въобще, ни правят по-човечни. Поколенията се менят, а Националната ни история, като част от историята на цивилизацията, е низ от повторения, изкачвайки ни видимо все по-високо, ала всъщност и това не е гарантирано. Прогресът не е възходящ лъч, а пътуване през преизподнята.

  Човекът пред компютъра не е по-съвършен от библейския Адам, крачещия след ралото. Може би този пред компютъра е и по-далеч от Истината, понеже от всички посоки е манипулиран със съвършените средства за промиване на съзнанието му, каквито древността по-вероятно да не е познавала в такива гигантски мащаби. Сам в луксозното си жилище, този модерен неандерталец как ли да проумее природата, смяната на сезоните, движението на небесните тела, Космоса като едно хармонично цяло, лукса да усеща със собствената си кожа колко грапава и все пак как любяща е Земята под нозете ти.

  20.06.2002.

  Приключих с "Обявяването на серия № 49" от северноамериканеца Томас Пинчън. Объркана работа. Побъркана проза със заявени високо претенции за артистичност, стил, многопластови послания. Не ми хареса! Този е луд, макар доста интелигентен. Накратко казано, пренасяме информация, която в повечето случаи не осъзнаваме или нямаме още достатъчно интелект (усет) да осъзнаем докрай. Е, и?! В Библията същото е изречено и по-величествено, и по-простичко. Защо са изобщо актьорските трикове, не го разбирам този нафукан янки, нещастния г-н Пинчън.

  22.06.2002.

  От доста време смятам себе си за манипулатор, за човек, който накланя хората наоколо не изобщо в своя полза, а за да бъдат по-истински. В основата на цялата работа, разбира се, е моето тщеславие, самочувствието ми, че мога да се справям със заплетени ситуации. Тази измамна представа ми е необходима като гориво за двигателя. Много е красиво да река, че Славата не ме изкушава; напротив – силно изкушен съм; но колкото по-силно съм изкушен, толкова по-нисичко в сенчестите места ми се налага да се спускам. Гръмогласната похвала бих приел за гаден удар отзад, в кръста, като варакосана рамка, в която те оковават. В тъмното и сумрака ми е уютно, неизвестността е моята удобна дреха; сливам се с пейзажа и тъй ми е добре. Защото гласът ми не бива да звучи като глас от върха на планината, а като глас от множеството унижени и оскърбени, каквито сме огромно множество хора. Самурайският меч не се занимава с дреболии, не служи за разгонване на мухите. Онези честолюбци, които размахват оръжията си с вдъхновение, не ме възторгват. Преекспонирана страст категорично приемам за слабост на характера.

  Животът по силно осветените от слънце места не е най-жизнен; та там е пустиня, ветрове разместват пясъчни планини с лекотата на дете в причудливи, но уморени безплодни форми. Тези движещи се пясъци, тези велики пясъчни наноси от сюжети са погребали не само оазиси, но и цивилизации са консервирали в смъртта им.

  Не ми харесва да ме наблюдават, трябва да е ясно! – тук аз съм наблюдателят. Не обичам и да ме тълкуват; аз съм този, който тълкува – и се старая това да не е във вреда на когото и да било. Лесно е да атакуваш, много по-елементарно; истинското постижение е да разбереш как действа системата, не да я дразниш с повърхностни изблици на съпротива, защото в такъв случай тя се възпроизвежда като хидра.

  Не ми се застава срещу зъби, рога и нокти; душата на врага е нежна, бледорозова, със ситнозърнеста структура – тя е моята цел. Издирвам съмишленици, не врагове.

  Злото е като лош дъх от устата – вони на смрад. Уханията идат на талази откъм най-безобидна наглед част от Вселената. Тъй крехък и уязвим в очарованието си е току-що развилият се цвят на шипковия храст!

  Доброжелателен ли! Дори жив да те дерат, на кръст да те разпъват, на огън да те горят... Ала тези три са случайни предположения; най-вероятното е да те вземат за слабохарактерен, за Душко Добродушков. Което – от друга страна, не е толкова зле, понеже означава, че не разбират каква сила стои насрещу им.


  19.07.2002.

  Много по-често блестящият живот тук е белег за дълбока духовна криза, белег за запуснатост и поквара. В моята България напоследък пладнешкият крадец живее сито, самодоволно, но такива са не повече от двайсетината хиляди, включително адвокатите им, журналистите им, гувернантките им, метресите им, телохранителите им, шоумените им, курвите им. Преди дни разглеждах статистически сведения, че всяка година около три хиляди българи, такива като мен, слагат край на живота си поради нежеланието да живеят в унижение.**

Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 16 uli 2019

Илюстрации:
- Авторът на текста в днешно време;
- Джордж Оруел в Испания през 1937.
–––
* Томас Пинчън (1937), един от най-изтъкнатите представители на американския постмодернизъм от втората половина на XX век. Вж. http://www.sfbg.us/book/NKLT-S-90TPOS
** Вж. https://www.webcafe.bg/id_1485712472_Evrostat_Bulgaria_e_s_nay-visoko_nivo_na_smartnost_v_tseliya_ES  Бел.м., tisss

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...