НАДОЛУ ПО РЕКАТА
НА СПОМЕНИТЕ
НА СПОМЕНИТЕ
Ако си тръгна сега, в този миг, когато се свечерява
и
хората се прибират уморени, всеки при своите,
сега
– казвам – ако изчезна внезапно от този свят,
където
така и не успях да те срещна,
да
те видя наяве
и
където ми остава единствено усещането,
че
съм те докоснал,
докоснала
си ме,
минавайки
леко като полъх от въздишка на котенце...
Ако
оттук-нататък в дните и нощите, които ти остават
да
изживееш в обкръжение на своите мили,
на
своите близки, и все пак чувстваш
очите
си обърнати към небесата вътре в теб...
Ако
сега, в този миг внезапно някой ти каже,
че
повече нямаш възможност да ме чуеш,
да
ме прочетеш, да ме видиш, да си представиш
как
се срещаме в многолюден град край морето,
понеже
безвъзвратно сме се разминали,
пропуснали
сме шанса, а пясъчният ми часовник
е
отронил последните си песъчинки
от
мигове в този свят...
Мила
моя ненагледна-невидяна,
недокосната,
нецелуната,
ще
разбереш ли колко много съм те обичал,
именно
защото никога не сме си принадлежали
един
на друг?
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 1 mar. 2010 – edited by 17 sep. 2019