вторник, 17 септември 2019 г.

НАДОЛУ ПО РЕКАТА НА СПОМЕНИТЕ

 НАДОЛУ ПО РЕКАТА 
НА СПОМЕНИТЕ

Ако си тръгна сега, в този миг, когато се свечерява
и хората се прибират уморени, всеки при своите,
сега – казвам – ако изчезна внезапно от този свят,
където така и не успях да те срещна,
да те видя наяве
и където ми остава единствено усещането,
че съм те докоснал,
докоснала си ме,
минавайки леко като полъх от въздишка на котенце...

Ако оттук-нататък в дните и нощите, които ти остават
да изживееш в обкръжение на своите мили,
на своите близки, и все пак чувстваш
очите си обърнати към небесата вътре в теб...

Ако сега, в този миг внезапно някой ти каже,
че повече нямаш възможност да ме чуеш,
да ме прочетеш, да ме видиш, да си представиш
как се срещаме в многолюден град край морето,
понеже безвъзвратно сме се разминали,
пропуснали сме шанса, а пясъчният ми часовник
е отронил последните си песъчинки
от мигове в този свят...

Мила моя ненагледна-невидяна,
недокосната, нецелуната,
ще разбереш ли колко много съм те обичал,
именно защото никога не сме си принадлежали
един на друг?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 1 mar. 2010 – edited by 17 sep. 2019

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...