Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 24 юли 2015 г.

Ars Poetica - ПЪТЯТ КЪМ ИТАКА

Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш.
Но нищо друго няма тя да ти даде...

Константинос Кавафис (1863-1933), из "Итака" 

ПЪТЯТ КЪМ ИТАКА

Когато нощем в сънищата се завръщаш към Итака, 
вали дъждът, в разгара си е Май, в цъфтежа, 
по улиците трополят коли, с брезент покрити, 
пълни с дарове от някой млад 
жених за твойта вярна Пенелопа. 

А перденцата белеят в бледорозово
и слугите  по-приказливи, по-небрежни,
в градината отзад разсаждат рози. 

Отправиш ли се към Итака,
сънят ти лъха смях и благородство,
рояци гълъби изпълват двора 
с перушина и трохи,
жребците във конюшнята лудуват
и някой там говори им любовно... 

От бягството ти раните зарасли са,
защо ти е това завръщане в Итака?

Нали ще им напомниш, че те няма,
че нищо там от теб не е останало!



Plovdiv, 4 uli 2008 – redact. 25 uli 2015