ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (986.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (986.)

   Ще умра в Париж при хладен дъжд проливен/ във сив, навъсен ден, за който си припомням. – Сесар Вайехо (1892-1938), из поемата "Камък чер върху камък бял"

 

  09 uni 2001*

ДОНОС НА КРАЛСКИЯ ШУТ

– Защо фанфарите не свирят?
Херолдите помайват ли се, що ли?
Над крепостните кули знамената
защо не виждаме красиво да плющят?

Кралю, защо е хофмаршалът,
нима не е то цяло светотатство
слугините в сеното да задява,
зарязал преките си задължения,
и то в такъв сюблимен миг?

Придворните поети къркат на провала
ракия, вино, прясна медовина,
отворили са ей таквиз гърла,
омръзнаха на всички тук хвалби
по-ловък кой бил, по-изкусен
при писане на пошли мадригали.

Къде са поетичните канцони?
Но не! – от ситост се оригват,
изпущат газове гръмовно
и целият дворец, Кралю,
на сяра и на водород ухай.

А кой ще среща Дон Фернандо?
Достойни ли сме ний изобщо
да оценим това достойнство,
което тъй ни сполетя?

Свинарките се изнапили,
накипрени в носии пъстри,
но за какъв ли дявол бяха
с ужасното си квакане кресливо
и наглата цинична реч?
Дали успяхме да замажем
едно ужасно впечатление?

Сега какво ще каже Дон Фернандо?
О Боже, толкоз лъчезарен,
той просто се топи от щастие!

Кралю, донасям Ви надлежно:
аз погледа му проследих и
 коленопреклонно най-смирено моля
да споделите мойта мъка.

О, бедната инфанта! О богове!
О триж от нея по-многострадален аз!
И цялата ни кралска инфантерия
не би могла с възторжено "Ура!",
"Да живей Фернандо!" и прочие възгласи
подобни лицемерия да скрие –
как той я съзерцаваше като орел,
а тя примираше като гугутка плаха,

като да бяха двамата сами, Кралю, 

а ний останалите, струпани накуп –
подробности случайни от пейзажа.

Кралю! Аз знам, че той е героичен,
от знатен род, и властен при това.
Какво съм аз пред него, да! –
един куцукащ застарял врабец.
Природата ме е създала
мухи да лапам, жито да крада,
чат-пат троха от чуждо блюдо:
нали това ми дава основание
да бъда Ваш придворен шут!

Уви, сърце и шутовете имат,
и туй сърце боли не на шега.

Кралю, мечтая щастие за дъщеря Ви.
Те лика и прилика са си с Дон Фернандо
и сигурно ще имат здравички деца –
ще се наплоди кралската Ви челяд
и тронът ще е триж по-лъчезарен,
край Вас сияйни щом застанат
инфантата и гордият жених.

И аз от свойто ъгълче какво да сторя –
ще докуцукам някак до обора,
под керемидите му там ще се завра,
ще попърхам, 
ще поцвърча зиморничаво
сред родна пърчовина с мирис на фъшкия,
докато някак се успокоя...

И после пак крилца разперил,
ще полетя да питам, 
трижди по-грижовен:
Защо фанфарите не свирят звънко
и знамената поради каква причина тъпа
над крепостните кули громко не плющят?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 23 maj 2022

–––

* Поводът е ситуация, когато по моето момиче се унесе дипломат от латиноамериканска държава с немска или австрийска фамилия. Пазя си визитката му, която влюбеният до уши Ерих й връчил, докато се заричал да се отнася с нея като с аристократка и рисувал с думи картина на мечтата си: По парфюм само, тя да му изпълни насаме концерт на новичък бял роял в зала, която той щял да построи в нейна чест. Бел.м., tisss.