ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (171.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (171.) 

  Светът е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе разни роли... Шекспир (1564-1616) 

   01.09.1998. ЛОВНА СТРАСТ

  

  Дерт ми е което пиша да види бял свят. Ами не, не е достатъчно да си го написал. Питам се, кой ли пък ще даде рамо на такива записки. Някога си, около 1978 г., един "Герой на социалистическия труд" осигури летящ старт в кариерата на отворено за света момиче. Божана А. си беше откровен, целеустремен характер и най-важното – предприемчива. Ходил съм при нея като вестникар и почти връстник, когато тъкмо я бяха назначили за директор на местния Комбинат за красота и мода, както зовяха този род предприятия за модерния бит по време на соца; пихме с Божанка кафенце, обсъдихме неколцина общи познати, поезия, поети. Вълнуваше се от поезия, между другото пишеше, пък май и сега пописва стихове, които колегите с охота й печатат; печатат и интервюта с нея, по тв-каналите чат-пат ни я показват на живо как говори за изкуството и културата, за прекрасната възможност позамогнали се нашенци да вложат част от паричките си в тези неясни за богатия тарикат области, от които – и с право! – зависи самочувствието на всяка нация, особено пък бедна като нашата. 

  04.09.1998.

  Вчера Алина Сомова подала предизвестието си за напускане. "Ако непрекъснато ти дишат във врата и ровят, да ти открият грешки, които веднага търчат да огласят в Регионалния инспекторат, какво ще правиш! Излишно е точно на теб да казвам, че тези мои грешки не са мои. Мен така ми е разпореждал старият директор, с когото и ти водеше своите малки войни. Все пак и аз имам достойнство, нали! У дома съм невротизирала всички, нощем вече не мога да спя. Това е непрекъснат тормоз, и за какво! За някакви си 140 хиляди лева* месечна заплата толкова унижения". Ей тъй милата Алис (Алина) ми отби въпроса защо е направила този глупав жест, защо се е предала пред новичката училищна шефка. И че вместо да воюват една срещу друга двечките – директор и помощник-директор, могло би чудесно да се допълват. Алис, как да те защити човек при това положение? – това бях попитал. Виждам, колегите са силно наплашени, държат се като овце, когато в кошарата е нахълтал хищник.

  Милите уязвими и отстъпчиви мои колеги учители! Хора без самочувствие. Преди ги мачкаше номенклатурчик на ГК на БеКаПе, ами сега, при демокрацията, по-ведро ли ни стана? И домакинът на училището слънчевата Радосвета Ангелова, чувам, си написала предизвестието за напускане; колебаят се да сторят това и още неколцина от по-изявените колеги в нашето престижно училище, макар отвъд циганското гето.

  12.09.1998.

  Вчера следобеда прекарахме с Re. пак на нашето място край реката. Два-три дни боледувах и това се оказа първият ми разкошен ден, след като хремата отведнъж сякаш ме изостави. Добираме се до закътаното наше уютно местенце край Марица, като прекосяваме лунен пейзаж от кратери, издълбани заради ситния речен пясък, който цигани с каруци продават на решилите да бъркат бетон и хоросан за строеж, промъкваме се сред миниатюрни Хеопсови пирамиди от вонящи битови боклуци и строителни парчетии, докато достигнем до нашето райско кътче. Пред нас Марица нашироко се е разляла. Пред муцуната на колата е пясъчно островче с бухнали две туфи ракитак и гласовита врабешка челяд сред ракитака. Между островчето отпред и сгъваемите ни два стола водата лениво се къдри над тинесто, плътно обраснало с водорасли дъно. И водораслите са поклащат като коси на момиче. Зад островчето отсреща обаче е дълбоко до гърди и течението там е силно; блясва като седефена люспа изстрелял се внезапно над бързея шаран, мряна или едра каракуда. Наблизо обикновено се навърта и птицата рибар. Понякога и птицата рибар, и два щъркела кацат съвсем наблизо, оглеждат ни и подир това важни-важни се отдалечават към плитчините и бързеите току зад завоя. В някои горещи почивни дни по двата бряга гъмжи от народ. Палави гласовити дечица и жените, които крещят по палавите си рожби, тичащи наоколо, или по господин мъжа си, които пък съсредоточено следи във водата движението на перцето, закачено към въдицата му. Но това е по-рядко. Обикновено риболовците са самотници, брадясали, очевадно запуснали се кибици и тъмни пияндета с въдица в ръка, щъкат из шумата, току изтрещят сухи съчки под нечии нозе и виждаш чорав стар бараба, който изпъва шия, проявява уж дискретно любопитство вие с твоето момиче ще се гушкате ли или що? – изникнал отдето най не очакваш. След като веднъж тумба цигани с разхлопани велосипеди ни изненада, както се бяхме развихрили с моето момиче, още следния ден се обзаведох с газов пистолет плюс два комплекта патрони – гърмящи (за сплашване на досадниците) и ужасно лютящи (за временно поне усмъртяване на досадници). 

  Това е едно от местенцата край града, където се зареждам с вътрешно равновесие и душевна устойчивост. Обикновено двамата обсъждаме това и онова, напоследък случило се с моето момиче. Всъщност, "мое" не е най-точно казано; пред света сме космични тела, движещи се в различни орбити, та в тази връзка изпълнявам ролята на мъртва планета, която отразява чуждата светлина и блясък, докато Re., вече се досещате навярно, е център на цялата Слънчева система наоколо, пък защо не и на Вселената. Та слънчицето, усещам я подсъзнателно, е пред прага на авантюра. И си давам сметка, че това положение ме изпълва с известно напрежение, което пък си е ток на живота. Разкошна е знойната млада жена, когато си източва за лов оръжията, когато се готви да ловува. И поемам в сюблимния момент грижа да се представя за фон от фино кадифе, розов захарен памук и кисело ухание на непрана овча вълна.
Ако ли мъжът се явява жрец в Храма на разума, хубавата жена е богиня в Храма на любовта. Не той – тя е носителката на върховно тайнство, което придава смисъл на всичко-всичко в ефирния ни грешен свят. Любовта руши забрани и правила, за да твори свободно; докато разумът – пъплейки и куцукайки със суха тояжка подире й, се опитва логически да подреди някакви обяснения, някакви скучни оправдания за случилото се. И колко истина има у Иисус, когато настоява: няма по-велика сила от Любовта... от любовта, дори когато е опияняващо безумие от боричкащи се страсти, изкушения и порив, който избухва като артезиански кладенец, като внезапен гейзер от желания, а мечтите стават така лесно постижими – едно докосване, и тя е твоя.

  Колко несъвършена, ах, колко груба клетка е семейството за Любовта! Защо ли се женят, защо върху супер-луксозна хартия сключват договора си за принадлежност и задължения? Може би защото не знаят какво следва, какъв еднообразен наниз от ритуали следва: закуска, обяд, вечеря, пране, чистене, готвене, посрещане на гости, изпращане на гости, ходене на гости, прибиране от гости, разходки под ръка, сексът по задължение от един момент нататък, бременност – да докажем, че това можем и ние, раждане, отглеждане на потомството, отново онези разходки под ръка, почивка заедно край морето или в някоя горска хижа, затворени насред планината, прозявки и еуфорична скука, и отново разходки под ръка, събиране на покъщнина и зимнина, на дрешки-парцалки, обущенца, полички с копченца, глезотийки за рождения ден на тъщата или свекрото, свое жилище, свой автомобил, онези вечни семейни драми и заяждания на дребно, капризи, дребнавости и своеволия, дребни мили подаръчета за уравняване на сметката, някое и друго скъпо бижу, и отново разходки под ръка, някоя и друга клюка тъй, заради кефа да обсъдим другите, присъствие на семейно погребение, обща трапеза след погребението, когато не смееш и да се усмихнеш на жената (мъжа) отсреща, премятане през глава и щастието да те пояздят внучетата, пръкнали се някак от само себе си, тихи есенни вечери, мимолетна полуизневяра, мераци по съседката/съседа, някоя и друга награда за слугинското примирение на благоверната/благоверния и една нощ с отворени зъркели започваш отчаян да се взираш в тавана: а дали удобствата и уютът не разбиват семейните отношения до момента, когато вече няма да има връщане назад?

  Когато в доброто семейство си нямат проблеми, това може да се превърне в най-основният им проблем и да си омръзнат до лудост. Да де, но къде остана тръпката на изкушението, онзи магнетичен внезапен прожекторен блясък в очите, походката, жестът, задъханият страстен шепот на интимността къде пресъхна, къде се стопи? Питат се и не разбират, че Любовта е винаги там, където има риск и високи залози, неизвестност, кървящи рани, непостоянство, велики пространства от непостигнати, от направо казано, недостижими необясними мечти, глад, оскъдица, ловна страст.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 23 uni 2020

Илюстрации:

- Когато най-малко очакваш любовта.

- С Вера едно лято в курорта Албена. 

___
* Сегашни 140 лв.

** Студийна фотография на беден студент в III курс на СУ "Св. Климент Охридски" по специалността Българска филология, който живее на квартира на Слатински редут – ул. Петър Митов 8, у семейство възрастни, които – може би понеже бяха бездетни, се отнасяха към него сякаш им е син – леля Катя и чичо Гьорги. Имаха изискана, русолява и делова трийсетинагодишна племенница, омъжена за чех, дип нарядко за ден-два тя им гостуваше с петгодишната си дъщеричка Ейка, та "Ейче, Ейче! Ама моля ти се бе, Ейче!, Моля ти се, бе, Ейче, не ходи в калта, мила! или Ейче, не си играй с котката, ще те напълни с бълхи!" като боен вик на двама супер-строги индиански вожда огласяше позанемареното дворче с три огромни кипариса, единствени в този по онова време тих и спокоен район на София. Бел.м., tisss.