ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (413.)
Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще се веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното...*
01.01.1991.
Ядяхме само праз и лук онази зима
и две торби фасул с гранясала сланина;
аз пушех най-противните цигари,
че бяха евтини, пък бедност ни попари;
по цял ден тичах някак да спечеля
пари за кино и сладкарница в неделя;
децата ни край нас не със играчки,
играеха с буркани празни и капачки;
и колко стихове тогава не написах,
понеже щом до мене гола във леглото
съглеждах те, аз губех дъх и мисъл,
че много те обичах и защото
ти беше, мила, толкова красива,
като разцъфнало дръвче и плодна нива;
приседнала на крайчеца на стола,
аз съзерцавах те – обичана и гола,
косите си как решиш гледах и така
отлитнаха най-веселите ни години,
за да запиша днес със трепетна ръка,
че всичко хубаво отдавна мина.**