Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 8 септември 2018 г.

Ars Poetica – РОГАТА

РОГАТА

Скрити в уютния здрач от погледи любопитни,
мъж и млада жена разговарят в нощта
;
те не знаят защо са си нужни,
но греши, който си
мисли, че това е любов.

За какво му е тя?
За какво й е той?
Тя си има у дома своя
жив Аполон.
Той си има своето Разочарование
и то е извор на неговите страдания,
поради което се налага тя да му звъни
и да си мисли за него в почивните дни,
когато няма как,
ах! – когато няма как
да му звънне тайно в полунощния мрак
и да започне она
зи безкра-а-айна верига
от въздишки и думи, взети
сякаш от книга.
Седнала по турски върху плюшения диван,
за всичко
за всичко тя иска да му разкаже,
от което пък той се чувства
малко по-важен
и въобще,
като всеки закъсал мъж поласкан.

Да,
обаче когато съпругът е вкъщи,
тя все намира за какво да се мръщи
и щом го отпрати от семейния дом,
като
хищник се спуска върху онзи телефон
и в слушалката – задъхана, съобщава нещо,
от което на мъжа отсреща му става горещо
и към Небесата очите печални обърнал,
пита Господ с поглед
, красиво посърнал:

– Исусе Христе
,
какво става с нея,
какво става с мене?
Какви са т
ези проблеми по никое време!?
Тя не е моя.
Тя, значи, е чужда,
а
пък аз от моето момиче си имам нужда...
Но
момичето ми с някакъв ръб ми изневерява,
и значи, он
ези там двамата какво да ги правя,
освен
главата да си посипя с пепел,
света да гледам свирепо
и да грача
във здрача,
и да
крещя, че нищо ми няма,
когато свят ми се вие от та
зи измяна?

…И авторът, като вижда така разклонени
рогата му –
о, Боже! – ей такива големи,
се пита: ще издържи ли мъжът
... и докога
на он
зи съпруг да не сложи подобни рога?

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 21 noe. 1992 – edited 9 sept. 2018