Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 23 февруари 2016 г.

Публицистика - Д-Р МАЛЕК ОТ ЛАТАКИЯ

    През Средновековието не са избити толкова човешки същества, колкото се е смятало през т.нар. Ново време. Едва ли са повече от 20 000, включително не само “умни", но и еретици, престъпници, развратници. Умни хора е имало в църковните среди. Но Инквизицията е свързана единствено с католицизма. Факт е, че през 485-те години османско присъствие (хе-хе!) православната ни религия е опора предците ни да съхранят памет, писменост, дух. Факт е и, че днешният българин, повлиян от „европейските духовни ценности”, е на път да се отрече от традиционната си вяра и се лута все повече и повече.

    И още – не съм самотен единствено аз, виж проблемите у съвременниците, все едно с колко пари разполагат, и ще узнаеш, че човекът всъщност е все по-изолиран в днешния свят от другите, все по-объркан, както и че отдаването на бурни страсти, характерно за модерните времена, не ограничава неврозите.

    Светът е пред залеза си и науката (както я разбираме ние, а не китаецът или древният елин) ще изчезне. Хората обаче ще останат, и днес трябва да помислим първо за тях.* 

Древната перла на Близкия Изток – руините на град Палмира

Д-Р МАЛЕК ОТ ЛАТАКИЯ

    В неделя с Емил Калъчев (1932-2013) - белетрист, драматург, редактор, чието име е в литературната енциклопедия на България, бяхме на кафе при павилиончето на Маруф, таджик от Афганистан, родом от Кабул. По някое време се появи мургав строен около 35-годишен мъж, с когото Маруф ни запозна. Казва се Малек**, от сирийския град Латакия на Източното крайбрежие на Средиземно море. Малек, чието име на български означавало "ангел" (т.е. Божи пратеник), е университетски преподавател, дошъл в родния ми град да защити титлата "магистър по пчеларство" в пловдивския висш селскостопански институт.

    Има самочувствие на излязъл от селище с древна история; мюсюлманин е, но казва: "Сирия е приютила първите християни, християнството от Сирия тръгва по света". Говорихме за това-онова, за Изтока, за високата някогашна цивилизация на някогашните перси, таджики и изобщо – за източни племена и народи, за която цивилизация господарите на света от епохата на Древния Рим дори не подозирали.

    Напомних им, че прародителите ни са били някога поданици на Османската империя, а хилядолетия преди това някогашните траки, бриги (или фриги) са преживели няколкостотин години (400) в Близкия Изток, преди да се отправят към високите скалисти плата на Памир***. Предложих на двамата – Маруф и сириеца Малек, следващата неделя към 10-11 часа преди обяд отново да се срещнем на кафе, обещах да нося исторически учебни карти за Близкия Изток и Средиземноморието, за да продължим тоя разговор... 


    Имена на сегашния град Латакия. Според исторически карти, които са ми под ръка, в периода Х в.пр.Хр.– І в.сл.Хр. селището се нарича Антиохия****. Първата от четирите мисии на ап. Павел начева от Антиохия и приключва пак там. През І–ІІІ век Антиохия е вече културен център на Сирия в пределите на Римската империя, през града минава военен и търговски път. В ІV век тук е седалището на християнската патриаршия. Подобни средища за Източната Римска империя са Константинопол, Александрия (в Египет) и Антиохия (в Сирия), докато за Западната Римска империя патриаршески център се явява единствено Рим.

    През V–VІ в. Византийската империя разполага с четири патриаршии: освен изброените три, и една в Йерусалим. По онова време Антиохия е на границата между земи с ислямизирано население и християнския свят, но в сферата на исляма.

    През VІІ–ІХ век Антиохия (от 661 до 750 г.) вече е част от териториалното разширение на Арабския халифат и тук, освен християнска, има и юдейска религиозна общност, не и ислямска общност обаче. В ІХ век Антиохия е под влиянието на Византия, значителен търговски център, но не е патриаршески или какъвто и да е значителен за християнството пункт.

    В ІХ–ХІ в. градът отсъства от историческия атлас, но в следващия период, от ХІ до ХІІІ в., е отбелязан като средище на романското изкуство и култура наред с Константинопол, Никея, Кандия, Йерусалим и Никозия. В ХІ–ХІІ в. е отново патриаршески, културен и икономически пункт.

    От 1098 г. Антиохия е княжество, което граничи с графство Едеса, Малка Армения, графство Триполи, и от изток – с обширния по територия Халифат на аюбидите, чийто главен град е Дамаск, на сравнително късо разстояние от Триполи, град построен върху брега на морето.

    В ХІV в. Антиохия е част от Държавата на мамелюците заедно с градовете Алепо, Бейрут, Дамаск. От края на ХV в. носи името Латакия; продължава да е крепост на източноправославната църква и патриаршески град.

    В по-стари епохи край това място се намирал градът Угарит или Рас-Шамра в годините на Хетското царство (ХVІІ–ХІІІ в.пр.Хр.). Не е изключено във вените на днешния жител на Латакия д-р Малек да плиска и кръв с финикийски гени.


     * * *

    Бившият й учител по литература дал на хубавата Re. проект за – доколкото помня, нещо като Банка за творчески идеи по нашите си български проблеми. Чета в тойзи проект разни изключителни нещица, и понеже Re. се затруднява да му отговори (помолил я да си каже мнението), седнах да съчинявам възражения по изразените в проекта нападки срещу нас, българите.

    И тъй, ето отговора ми на трите основни – и не за първи път отправени, и не само от тоз интелектуалец – обвинения.

    1. Човекът написал: "Причините за провала на социализма у нас, в България, са в особеното заиграване на народа с властта".

    Коментарът ми: Екзотично обяснение. Не издържа критика, защото същото се е случило и в други общества и народи (руснаци, поляци, словаци, словенци, чехи хървати, сърби, власи, унгарци, немци от бившата ГДР, литовци, латвийци, естонци, албанци). Може би радостният за въпросния интелектуалец факт, че социализмът не се провалил в Китай, Виетнам, Куба, е аргумент, че хората там не са се "заигравали с властта"!

    2. Човекът написал второ обвинение: "Национално и социално предателство са типична българска черта".

Fasces lictoriae

    Коментарът ми: Кан Кубрат и снопчето пръчки, като спомената от автора на проекта за неразбрана от българите притча*****, я има в летописите от Древния Рим, откъдето фашизмът на Бенито Мусолини (1883-1945) черпи идея за т.нар. фасции (сноп пръчки, сред които секира). Има живопис върху ритуален поздрав от оная епоха, да кажем – ІІІ в.пр.Хр. "Съединението прави силата" пък е девиз, пренесен върху фронтона на нашето Народно събрание буквално от... текста на Белгийската конституция.

    За национално предателство можем надълго и нашироко да говорим и у такъв свободолюбив, просветен и прочие хубавини народ като французите, когато ги управлява колаборационисткото правителство на маршал Петен във Виши по време на нацистката окупация. В оная епоха национално и социално предателство проявяват и националистични прослойки в Полша, и не само там.

    Оръжието на нацистка Германия, подложила на геноцид евреите (към шест милиона умъртвени), например, до голяма степен е произвеждано и купувано с капиталите на добри (към нацистите) евреи-мултимилионери на САЩ. Или това може би не е национално предателство?!

    Не е известно (освен в легендите) общество без исторически периоди на национален нихилизъм и отвратителни предателства. Цитат от есеистичната книга "Писма до г-жа Z." на поляка Казимеж Брандис за Европа: Историята на този материк е брутална и лицемерна. От лъжа, егоизъм, подлост, предателство и жестокост е изплетена тази хубава приказка (...). Дори да вземем само фактите, историята на Европа ще ни се стори отвратителна.


    Казимеж Брандис споменава за погнуса от многобройни взаимни измами и кървави подлости******.

    3. "Умният" човек написал и трето обвинение срещу българите: "Отказът от традиционни ценности – култура, образование и пр."

    Отговорът ми: Народопсихолози (Захари Стоянов, Иван Хаджийски, Тончо Жечев, Николай Хайтов) въз основа на проучвания върху минало и настояще свидетелстват за нравствената устойчивост у българина. Не е прозорливост черти на тънка прослойка полуграмотни алчни парвенюта и новобогаташи в България по наши дни да служат за характеристика на Българската нация, обединяваща нас, българите, с хора от друг генетичен корен.

    В заключение, българинът днес не би пострадал особено от още няколко обвинения в тежки грехове. По-трудно е да се проумее тоя угрижен българин, като го погледнем с обич и уважение. Защото, както е записано в Йоановото евангелие (гл. 3, ст. 17), "Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него"

    Който иска да изпише вежди, да не вади очи.

    * * *

   На 31 август, четвъртък! – преди години, около три и половина подир обяд, баща ми горя в колата си и седмица по-късно издъхна в софийската клиника "Пирогов". Той беше един от милионите угрижени и унижавани от надменни интелигенти и властници най-обикновен българин. Никога не съм чул да се кълне в Христос, да бъбри изпъчил гърди за своята праведност; Исус, допускам – особено през последните му дни, се беше вселил у него. Ала моя милост, синът на простосмъртния дърводелец, почувствах това, едва когато човекът си отиде от нас. Отиде си много преди Световният лихвар да прати главорезите на света да разрушават перлата на човешката цивилизация Палмира*******

    Какво пък, вълкът козината си мени, стила обаче не!


Plovdiv, 28-31 avg. 2001– redact. 23 fev. 2016

_____
* Вж. http://forum.all.bg/showthreaded.php/Cat/0/Number/2734053/an/0/page/2#Post2734053
** Вж. http://forum.all.bg/showflat.php?Number=169208
*** Според хипотезата на доц. Петър Добрев, описана в книгата му от 1993 г. за древното минало на българите.
**** Според сириеца Малек някогашната Антиохия
носи днес името Антакия, а не неговият роден град Латакия. Сирия ("Сурая" нарича отечеството си д-р Малек) в съвременната историография е често споменавана като люлка на цивилизацията, доколкото върху земите й – от планината Торос до Синай и от Средиземноморския бряг до река Ефрат са най-значителните постижения на човешката култура в древноста, разпространени по-късно по целия свят. Върху същата древна земя човечеството натрупва най-ранните си умения в земеделието и металургията. Тук е създадена може би най-ранната азбука.  Пак в тая древна земя са вкопани основите на ред религиозни и философски учения. Тук се намират засега най-известните в историята най-ранни форми на търговия, градостроителство, дипломация. Идеята за културен обмен между народите се е зародила пак тук – в пределите на Древна Сирия.
    Един от директорите на френския Лувър – мосю А. Паро, твърди, че всеки цивилизован жител на планетата днес има всъщност две отечества – своята родина и Сирия.
***** 
Вж. http://letopisec.blog.bg/history/2014/02/17/legendata-za-sinovete-na-kubrat.1239580
****** Казимеж Брандис (1916-2000), „Писма до г-жа Z.”, изд. 1980, с.48.
******* Вж. ИДИЛ взриви триумфалната арка в Палмира, http://www.webcafe.bg/newscafe/svyat/id_1122344554