ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (985.)
Светът е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе разни роли... – Шекспир (1564-1616)
22 uli 2009*
ПЛОВДИВСКАТА ГЛАВНА В ЗИМЕН СЛЪНЧЕВ ДЕН
Декември се изниза сред празничната врява.
Не сняг, а скреж сребрее по крехките ели
и Градската градина отново е такава,
каквато си я знаем от детството, нали!
На припек изпълзели покрай Централна поща,
чешити и серсеми, и старчета дори
за футбол злостно спорят, на слънчице се пощят
и толкова са гневни, от тях хвърчат искри.
Врабците – нафунели, и гургулици сиви
навъртат се тъдява за някоя троха.
Художник шари важен, разгънал си статива.
Куп селянки гневят се на цветната леха.
Какви цветя сред зима! – ала одумват кротко,
че тез де... гражданята, земята не ценят...
Минава автобусът. И изгладняла котка
като стрела се втурне сред онзи свят пернат.
По "Гладстон"** се задава с каручка Цариградски***
в тиролски сив момчешки къс кожен панталон,
на шията увесил транзисторно бръмкало
с ужасно лоши вести, дошли чак от Сайгон.
Рояк хлапаци дръзки подскача и се киска,
и гледа завистливо как с жестове на граф
човекът там с метличка плювалниците чисти
и няма по-обичан от него в този град.
Сега ще седнем с тебе на ъгъла в кафето
и аз ще грея влюбен – същински Жо Дасен,
и пак ще търся, мила, у себе си хлапето,
Plovdiv, edited on 21 maj 2022
___
* Рожден ден на баща ми Дърводелеца-мебелист. Като научил, че му се родил син, чиракът наел файтон, и седнал на капрата до файтонджията, прекосил пловдивската Главна улица, държал в ръка шише вино и пеел. Нещо, което никак не мога да си представя за този много мълчалив човек, пришълец в Пловдив от Харманли, когото никога не съм чул да пее. Беше строг, жестоко ме е пердашил за сторени пакости, така че ме изненада, когато на рождения си ден, 40 дни преди да издъхне обгорен, черен като негър, в столичната клиника "Пирогов", ни прегърна мен и жена ми, която органически не можеше да понася и с нея не говореше.
** Улица "Гладстон” свързва моето основно училище "Александър Димитров - Сашо" (днес ОУ "Антим І") чрез подлеза под Централната градска поща в края на Главната търговска улица с черквата "Света Петка", откъдето започва булевард "Цариградско шосе" в Пловдив.
*** В някогашния Пловдив сред неколцина талисмани – чешити, специални хора, приятели на дечурлигата, незлоблив и широко скроен характер. Независимо от незавидната му длъжност "Хигиенист по уличните плювалници", знатни кралски особи в представите ми бледнеят пред финеса, с който този мил аристократ на духа обслужваше уличните плювалници с боядисана в отровно-зелено каручка с дръгливо конче, в огромните си гумени чизми, с дълги до лактите оранжеви гумени ръкавици, в кожени къси тиролски панталонки с тиранти, върху които се кипреше избродиран еделвайс сред препаската на гърдите, в яркожълта памучна фланелка с къс ръкав, транзисторно радио "Ехо", плюс сламена капела, артистично метната на гръб. Бел.м., tisss.