Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 20 май 2017 г.

Ars Poetica – ЧУВСТВЕНО УВЛЕЧЕН

ЧУВСТВЕНО УВЛЕЧЕН


Видях те след обяд огряна от слънце;
стоеше край входа на нашия блок
и не знаеше, че те гледам отгоре,
от балкончето на Седмото небе.
О, достатъчно ми бе да те погледам
не повече от минута или две,
за да си спомня колко съм увлечен!

Говореше по джиесема, поклащаше ханш
като момиче, което си знае цената,
долу – пред входа на блока,
встрани от жените, дечурлигата, колите,
паркирани отпред – бъбриви, шумни,
потънали в ръжда и прах,
за да си спомня колко съм увлечен.

Нямах представа с кого говориш,
но това беше мъж, всеки случай,
защото затисна джиесема с рамо
и си оправяше косите като жена,
която си знае цената и кокетничи,
и защото ми се сви сърцето,
за да си спомня колко съм увлечен.

Не знам това стихотворение ли е
или само послание, написано ситно,
подпечатано с целувка от моя ангел,
но ти стоиш още там и аз те виждам
с широко затворени очи, в облаци
тук – горе, на Седмото небе,
за да си спомня колко съм увлечен.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 13 avg. 2008 – not edited 21 maj 2017 

Ars Poetica – ХЛАПЕТО У ТЕБ

ХЛАПЕТО У ТЕБ 


Каквото случи се, все за добро е,
 
по бързея ти носим се, Река,
и ти със нас по майчински говориш,
а ние си оставаме деца.

И пак повличаш ни натам, където
гърмят призивно бъдещите дни,
звезди на гроздове блестят в небето
с потънали в екзотика земи.

И кораби, и лодки с други хора

красиви и обхванати от страст,
се носят горди, умни, непокорни,
ала за детството си жаля аз.

Валеше дъжд над тебе, мое детство,
и Пловдив цял подгизваше от кал...
Но злото се забравя много лесно,
като хлапе щом чисто си живял.


Пловдив –
европейска културна столица 2019

Plovdiv, 17 uni 2008 – edited 21 maj 2017