Бяхме като скачени два съда, разбирахме се от половин дума. Какво ти, разбирахме се с поглед, без думи и ръкомахане. Просто изключи звука на телевизора и погледай как смешни изведнъж се оказват всички онези палячовци, от които трепери нацията. Важните неща не могат да се опишат с думи. Най-същественото е в промеждутъците сред потока от думи, в спомен за нещо преживяно, в блясъка на очите, когато твоето момиче е греело срещу теб. – Аноним (1947)
28.01.2008. ПЯСЪЧНА ЛИЛИЯ*
Има една френска мелодия, правена в арабски
стил, няма как да не я знаеш, "Айша". Наистина бая нежна мелодия. На
петдесетия ми рожден ден седим с Re. в занемарено полупразно кафене покрай къмпинг "Каваците" след Созопол. Брулеше силен вятър. След дни
на жеги времето внезапно се беше развалило и ята от гларуси с разперени криле летяха ниско
над нашата маса. В кафенето бяхме сами, плюс младо семейство с хлапенце. Картината ми се е запечатала в ума и изплува винаги, чуя ли мелодията, която през
поривите на вятъра тогава се просмукваше до нас откъм олющени, някога
боядисвани в зелено поръждавели тенекиени тон-колони... Един от миговете щастие, свързан точно с тази мелодия. Днес нищо вече не е същото, но
мелодията ме връща към време, когато съм бил изпълнен с илюзии и поради тази причина щастлив, много щастлив.
Десетте дни изкарахме в крайно занемарена почивна станция, при това в най-скучна компания
от местни досадници. Нали, като се приготвяш за романтичен воаяж, и ти би
се ядосвала, ако някакви лепки досадно се примъкнат към вашата двойка! Пък в
онзи момент двамата тъкмо се бяхме отскубнали за около час от досадниците... Всяка
нощ пренасяхме оскъдния си багаж и преспивахме винаги в различна и винаги
абсолютно празна барака от три-четири стаи. Всяка нощ, след като
съединим две празни легла и метнем отгоре им по два дюшека, Re. навиваше пружинката на бяло плюшено зайче с
барабанче, което цънцънка една и съща мелодия, докато ние се гушкахме в тъмното.
Жигулата ми съвсем бе сдала, едвам се дотътрихме до този силно запуснат
къмпинг, претоварени от багажа на приятели, заради който брах сума дертове, а
и заради които мили хора провалихме замисления преход от Бургас на север до
Балчик и Каварна, и до нос Калиакра с преспиване по мотели, къмпинги и евтини
крайбрежни хотели.
Странното е, че днес, хиляди години по-късно,
това е един от... ама може би е и най-хубавият ми спомен от преживяното дотук.
___