сряда, 21 април 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (559.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (559.)

 Бяхме като скачени два съда, разбирахме се от половин дума. Какво ти, разбирахме се с поглед, без думи и ръкомахане. Просто изключи звука на телевизора и погледай как смешни изведнъж се оказват всички онези палячовци, от които трепери нацията. Важните неща не могат да се опишат с думи. Най-същественото е в промеждутъците сред потока от думи, в спомен за нещо преживяно, в блясъка на очите, когато твоето момиче е греело срещу теб. – Аноним (1947)

  28.01.2008. ПЯСЪЧНА ЛИЛИЯ* 

или за любовта и илюзиите, без които всъщност няма живот 

  Има една френска мелодия, правена в арабски стил, няма как да не я знаеш, "Айша". Наистина бая нежна мелодия. На петдесетия ми рожден ден седим с Re. в занемарено полупразно кафене покрай къмпинг "Каваците" след Созопол. Брулеше силен вятър. След дни на жеги времето внезапно се беше развалило и ята от гларуси с разперени криле летяха ниско над нашата маса. В кафенето бяхме сами, плюс младо семейство с хлапенце. Картината ми се е запечатала в ума и изплува винаги, чуя ли мелодията, която през поривите на вятъра тогава се просмукваше до нас откъм олющени, някога боядисвани в зелено поръждавели тенекиени тон-колони... Един от миговете щастие, свързан точно с тази мелодия. Днес нищо вече не е същото, но мелодията ме връща към време, когато съм бил изпълнен с илюзии и поради тази причина щастлив, много щастлив. 

  Десетте дни изкарахме в крайно занемарена почивна станция, при това в най-скучна компания от местни досадници. Нали, като се приготвяш за романтичен воаяж, и ти би се ядосвала, ако някакви лепки досадно се примъкнат към вашата двойка! Пък в онзи момент двамата тъкмо се бяхме отскубнали за около час от досадниците... Всяка нощ пренасяхме оскъдния си багаж и преспивахме винаги в различна и винаги абсолютно празна барака от три-четири стаи. Всяка нощ, след като съединим две празни легла и метнем отгоре им по два дюшека,
Re. навиваше пружинката на бяло плюшено зайче с барабанче, което цънцънка една и съща мелодия, докато ние се гушкахме в тъмното. Жигулата ми съвсем бе сдала, едвам се дотътрихме до този силно запуснат къмпинг, претоварени от багажа на приятели, заради който брах сума дертове, а и заради които мили хора провалихме замисления преход от Бургас на север до Балчик и Каварна, и до нос Калиакра с преспиване по мотели, къмпинги и евтини крайбрежни хотели. 

  Странното е, че днес, хиляди години по-късно, това е един от... ама може би е и най-хубавият ми спомен от преживяното дотук.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 22 apr. 2021

___ 

* Пясъчната лилия се среща само край Созопол (м. Каваците), Приморско (м. Аркутино), Царево (устията на реките Велека и Силистар) и Несебър (м. Иракли). Бел.м., tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1554.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1554.)      Относно пасажа-цитат: "Чиновниците, рожби на политиката, живеещи или умиращи чрез нея, се с...