Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 3 юли 2018 г.

Ars Poetica – ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА

    След трийсет години демокрация по рецепта три милиона българи напуснаха отечеството и се заселиха другаде да живеят и да раждат своите деца... Факт!

ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА


Затуй че беше толкова проклета,
към мен
понякога безумно зла,
с юмрук ме блъскаше в лицето,
и все пак моя май
чица била…

Затуй че пренебрегнатият бил съм
и кой ли тарикат не уреди
да се надсмива тъпо и безкрило 
над моите и твоите беди…

Затуй че тук разбрах какво е злоба,
от политици лъган, омерзен –
открих, че в то
зи свят без теб не мога,
тъй както и не можеш ти без мен.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 30 mar. 2011 edited 4 uli 2018

Ars Poetica – ТИХИЯ РОМОЛ

    Мекия бял сняг, който пада в тихия въздух... 

 

   Из стихотворение на ренесансовия поет Гуидо Кавалканти, ХІІІ-ХІV в.


ТИХИЯ РОМОЛ*

Тихия ромол на ситния пясък в реката,
мекия блясък на риба, която потъва,
ведрината на залеза в късното лято –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Свежия въздух, в който плува далечното ехо
от самотния изстрел на ловец, който е тъжен,
кротостта на небето, когато изгряват звездите –
и това е нищо
пред нежността на моята мила.

Дълбокия дъх на заспали поляни и ниви
под летящите капки на топлия дъжд в тъмнината
и страхът на храста, в който заек се крие –
и това е нищо
пред нежността на моята мила
.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, fev. 1968 – edited 3 uli 2018
____
* Cтудент в първи курс на Софийския университет, силно ме впечатли
строфа, цитирана в учебника по Антична и Западноевропейска литература. В ума ми бе рядко красиво момиче: Вера Ботева, от старозагорските села, също първокурсничка, но по специалността Руска филология; виждах я понякога край арабин с тъмносин мерцедес, докато изчезна със своя арабин и след лятната ваканция повече не я видях. Писах в нейна чест и разказ с надслов "Мекият бял сняг". Четох й разказа през януари 1968 г. в мразовита празна зала вдясно от централното фоайе зад парадния вход на Софийския университет и тя учтиво ме изтърпя, докато гъгнех, опротивял и на самия себе си. Идеше ми да блъскам с юмрук по стените, че толкова слаб се усещам в присъствието на това синеоко момиче с бакърено-червени коси и едва затаена иронична усмивка в ъгълчето на хубавите й сочни устни. Бел.м. Jores.