Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 30 януари 2017 г.

Ars Poetica – ЧАРШАФЪТ

ЧАРШАФЪТ

Не ми върви във зара, и това е.
Поне във любовта да ми спори!
А то, подминат от жени, нехаен,
зарязал съм любовните игри.

Жените, ех…
и те са май до време,
а може би съм вече погрознял,
макар че всъщност никак
не ми дреме,
живея, както Господ ми е дал.

Като лалугер сврял съм се и чакам
,
и все по-рядко – в някой цветен сън
фиксират
ме едни очи сред мрака
и аз
насън отново влюбен съм.

Опитвал от вкуса на женски
устни,
посрещам утрото озадачен,
че пак чаршафът като женска фуста
увил се е от страст около мен.


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 29 sept. 2010 – edited 31 jan. 2017

Ars Poetica – САМ

САМ

Сам вървя по улицата
син на дърводелец,
стиснал в джоба на балтона
юмрука си
като портокал.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, the winter of 1984 – not edited 31 jan. 2017
____
* Преди години (1971) в едно от стайчетата на някогашния много престижен и леко снобски вестник "Народна култура" петнайсетина години по-възрастни от мен, условно да ги нарека: двама добри приятели, подхванаха разговор за бъдещето ми на току-що прохождащ в литературата и журналистиката, част от който разговор е репликата на единияМихаил Берберов (1934-1988): "Имам усещането, че зад него стоят много хора и той добре си знае какво прави, та да не се притесняваме, че е решил да ходи даскал в Добруджа". Нещо в този смисъл бе, един вид в отговор на опасенията у другия – Иван Сарандев (1934), днес мастит професор по Българска литература в университета, в никакъв случай да не оставам даскал повече от година, ако наистина имам желание да пиша свежо, препоръча ми: ако не искам да се видиотя, прегаряйки в рутината на учителстването. Даде и пример: иж Йовков. Даскалува за кратко и след това какво прави Йовков!  заебава даскалъка и се отдава на писане".

    Въпреки самотността като усвоен стил на живот, зад мене всъщност, по-точно казано - у себе си откривам яростното присъствие на двата ми майчини рода Калугеровския и Перущенския, и по-ненатрапчиво в съзнанието ми си е бащиният ми Харманлийски род на хора наивни, страстно мечтаещи, доверчиви, неособено практични, но силно влюбени в живота. Бел.м., tisss. 

Публицистика – ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ

 ВЕЛОСИПЕДИСТЪТ 
Импровизация по мелодия на Челентано


    За първи път вчера от 10 до 12 по обяд разходих новичкия велосипед. Все покрай реката, покрай реката, та на Гребната база. Сервитьорът на бара ми наля вода в алуминиевата бутилка, аксесоар към австрийския ми велосипед – това в отлично разположеното заведение с езерце и кокетно мостче над езерцето, т.нар. Втори ресторант край горичка от високо извисили се борове.

    Лъхна ме атмосферата от моето юношество и ранната ми младост. Да-а, тъй е, велосипедът е чудесно средство не само за раздвижване подир последните шест години застой след раздялата с Re., но и начин да поема дъх в силно ограничения напоследък откъм положителни емоции живот.

    Заобиколих стартовите бетонни блокчета за 2000-метровата гребна дистанция, полюбувах се на тишината и спокойствието, погледах усилено въртящите гребла двайсетина гребци каякари и кануисти, подготвящи се за състезателна регата в края на юли, размених две-три приказки с треньора им – и той покачен върху подобен на моя велосипед, отбих се да надзърна и в старите хангари зад двата дървени кея с покачени върху стелажите едноместни, двуместни и четириместни лодки, свалих от стойките едно от състезателните гребла за каяк, а в това време поизраснали юноши и хлапаци от младите спортисти ме наблюдаваха озадачени: кой вятър ме е довеял тук, в тяхното царство...

    От кратичкия разговор с двамата треньори научих това-онова за по-известните някогашни пловдивски каякари: къде са сега, отбиват ли се насам, по кое време бих могъл да ги срещна. Оказа се, и моят треньор от далечната 1965 г. Георги Учкунов е жив и здрав... не съвсем здрав, имал проблеми с ходенето поради напредналата си възраст и си стоял, общо взето, у дома.

    Всичко си е като че на място, само хората се променили. Унило и тъжно ми се стори сега това някога райско кътче на спортни страсти и веселие отпреди трийсет-четирийсет години. Мина ми през ум да извадя една от по-вехтичките състезателни лодки единичен каяк, да повъртя два-три километра гребло из Гребния канал, а бих могъл най-малкото да се гмурна и да поплувам, както стотици пъти съм го правил, ама се въздържах. Отказах се, макар в новичкия спортен сак – и той аксесоар към велосипеда, прилежно да бях сдиплил хавлиена кърпа и чифт бански гащета.

    Като поех обратно към къщи, лекичко позавидях на насядалите под сенките на кокетните заведения край Гребната кула срещу финиша пъстро облечени и добре изглеждащи пред чаша кафе или халба бира посетители. Рекох си: това мога и аз да го сторя, нищо не ми пречи, мотае ми се една 10-левова банкнота в джоба, що да не си позволя това удоволствие, нали!

    За съжаление, не ми се пие кафе сам, пък било и в най-уютното заведение на света. Сви ми се сърцето, че как тъй не срещнах ни един от някогашните приятели и съперници в спринтовата 500-метрова дистанция на кану-каяк, влюбени и те като мене навярно в това чудесно местенце на моя роден град.

    Никъде не мърдам от България, мамка му! 

    Прибрах се, освежих се под ледения душ в банята и до късно вечерта бях в тиха еуфория. Ето, значи, можел съм и по друг начин да възприемам и живота, и хората наоколо; само мъничко усилие ми трябва, за да си върна онзи чуден стил на живот от годините на юношеството и младостта.

    Подир застоя от последната седмица, пришпорен и от тревогата, че не ми спори напоследък писането, успокоих се: ами да, нищо не е изгубено, драги ми господине, докато сам се не предадеш. Животът е разкошен дар именно заради неочакваните обрати, а като изгубиш едно нещо, случва се... и то всъщност е основно положение, да ти се отвори хоризонт към нови драми и авантюри. Защото човек е авантюрист по природа, каквото и да си говорим.


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 5 uli 2008 – edited 30 jan. 2017

Ars Poetica – ЯПОНСКИЯТ ПЛАЖ

ЯПОНСКИЯТ ПЛАЖ


Като вода от златна чаша
в пустинята на този ден
или сред жестове изящни
към тебе с крясък устремен,

захвърлил роля, род, парцали,
часовник, спомени, пари,

и образа ти мил прежалил,
и егоизма си дори,

захвърлил всичко
свидно мое
на каменист пустинен плаж,
как иска ми се да бих могъл
да коленича с "Отче наш...",


и скъсал нежната мембрана
между сърцето и света,

с връхлитащата морска пяна,
да се изгубя без следа
!

Пловдив европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 28 apr. 2010 – edited 30 jan. 2017

Ars Poetica – НИКОЙ НЕ Е ПО-ГОЛЯМ ОТ НАРОДА

НИКОЙ НЕ Е
ПО-ГОЛЯМ
ОТ НАРОДА
                                  

За нищо минало не съжалявам
напротив – виждам се щастлив
обикновен, нехаен, непрославен:
записан на коляно стих.

Човека доверчив какво го пази
та колкото и да го мразите дори
и колкото и силно да ви дразни,
не струвате и пет пари?

Когато навред политически клоуни и тарикати
купуват гласовете на събратята ти по съдба,
когато нещастници други нещастни подкупват
с екскурзия от съседна Турция
или с почивка на море...

Когато кървавата Столетница
е иззад всеки ъгъл вече толкова години
под различни имена и романтичи каузи
и те уверява денонощно по радиото,
телевизията и всичките си вестници,
напоследък – и по домашния ти телефон...

как не престава да мисли за тебе
как прилежно денонощно работи за тебе,
за България
и тежките си предателства срещу нацията
приписва на всички останали,

а т.нар. антикомунисти са част от същите
срещу които на висок глас вият и квакат,
а зад гърба ти заедно въртят далавери,

и когато не знаеш, защото те лъжат,
и когато не можеш, защото нищо,
внушават ти – не зависило от теб...

Когато България става все по-тъжно място
 за съвестния
и все по-весело място за лъжеца и крадците,
не ти остава нищо друго,
нищо друго не ти остава
освен да погледнеш истината в очите...

Всичко тук от тебе и мене зависи.
зависи от нас, защото сме мнозинство
ние – лъганите,
ние – ограбваните,
ние – унижените и оскърбените,
ние – които сме голяма сила
и няма как да не узнаем това.

Излез от черупката си, приятелю,
виж колцина сме с твоята съдба,
каква сила сме, ако решим какво искаме.

Животът е дар, не хленч и сълзи
и никой не е по-голям от тебе,
защото ти си Стопанинът,
ти си Народът
и всичко тук
точно днес, точно сега
и най-много всъщност 
от тебе зависи.



      БЕЛЕЖКА ОТ ДНЕШНИЯ ДЕН

      Грабиха десетилетия наред: до стотинка, до последната ни риза, до смърт. Грабиха ни пряко – с бъркане в общата каса, с т.нар. приватизация, с обществени поръчки, с "наши" фирми, със затворени очи и
вероятно, с широко разтворен портфейл за контрабанда и данъчни измами. Грабиха и косвено: с невежеството, с некомпетентността си, с партийните назначения на разни калинки. Това е война, която опустошава Отечеството, без да обръща знамената наобратно, напротив – с националния флаг върху фасадната ни демокрация по чужд модел. 

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година 
Plovdiv, 6 uni 2009 – edited 30 jan. 2017