ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1569.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (1569.)

  Пловдив е люлка на културата от траките до ден днешен, но и гнездо на абсолютна посредственост, що се отнася до парвенютата и т.нар. демокрация. – Аноним (1947)

    28 uli 1978

КЛУБ НА КУЛТУРНИТЕ ДЕЙЦИ* 

Не може ни минута да мълчи

и все извръща поглед недоволен,

той някога фелдфебел бил по чин,

по навик смята правдата за своя. 

Но аз мълчах. Мълчах... а там,

край масата седяха още двама –

сред трима врагове бях сам

пред чаша, и горчива, и голяма. 

Когато после влизах зъл и лош

в сърцето си, провинция на Пловдив,

аз чувах как в притихналата нощ

гърмят от ярост мраморните плочи.**

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 21 maj 2024

Илюстрации:

- Някогашното кафене на пловдивската бохема.

- 1978. Когато да си пуснеш брада бе геройство.  

–––

* Текстът е от сб. "Сутрин рано" (1983), писан е по повод действителен случай от юли 1978 г. Бъбривецът е тогавашният окръжен кореспондент на вестник "Стършел" Слави Славов – баща на поета Недялко Славов. Подпийнал, опитваше се да се заяде с мен – били сме безпомощно и кекаво поколение, всичко наготово ни било дадено, жените ни водели за носа. "Защитавай се! Що мълчиш?" – гласът му ечеше в тясната уличка. Седяхме край единствената маса отвън, на площадката пред входа на известното култово по онова време кафене "Кристал", където се събираха на мухабет местните художници, вестникари, писатели и поети, но и бачкатори. Бях поседнал вън от задушния шумен салон, сам, за една цигара време, когато излязоха вкупом другите трима: освен Слави Славов, и тогавашните ми колеги от вестник "Комсомолска искра" зам.главният редактор Георги Петров (1944) и извънщатният сътрудник Илия Зайков (1944-2011). Георги Петров веднъж на всеослушание ми бе казал: "Бояджиев, ти си синоним на грешки", а Илийката Зайков от Брестник ме бе нарекъл "малко фашистче", та щях да го пребия, както се беше изтегнал във фотьойла в стаята на главния редактор, където обикновено киснеше. 

** След славния Десети ноември 1989 година храбрите верни доносници и офицери на бившата Държавна сигурност съвестно се заеха да разрушат паметните знаци за антифашистката съпротива у нас, както и да преименуват улици, площади и булеварди. До някое си време през соца брадите бяха забранени и в знак на геройство ходехме брадясали, кажи-речи, цялата редакция, та поетът от с. Врабево в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) – завеждащ културния отдел, сполучливо се бе изразил: "Разминаваме се из канцелариите брадясали и мрачни както Шильонски затворници". Шильонски затворник е главният герой на писателката Етел Войнич, революционер срещу Австро-Унгарската империя с прозвище Стършел, осъден на смърт чрез екзекуция. Бел.м., tisss.