ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1454.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1454.) 

   У всеки възрастен мъж живее малко момче, за което той не винаги знае, че трябва да се грижи. Удуши ли го в тънки сметки и амбиции, вече е умрял – Аноним (1947)

  18 oct. 2007  

ВЪПРЕКИ*  

Казваш ми, че ще ти липсвам.
Е, добре де, що пък не! – 
че увиснах без да искам
както мокрото пране.

Хубава си – знойна, млада,
имаш весели очи;
може мълком и да страдам,
може и да ми горчи.

Ти не се коси за мене,
гледай новия любим
как те пие възхитено
и размазва твоя грим.

Весело е край морето
в онзи августовски зной,
гола виждам те – което
няма как да знае той.

Че и вече леко сбръчкан,
още те сънувам аз
и от любовта си съчки
сбирам в идещия мраз.

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 14 dec. 2023

Илюстрации:

- А каква скука щеше да е животът без вас, момичета!

- Интелигентното момиче пришива крила на любимия.

–––

* Истинската любов се врязва толкова дълбоко в съзнанието ти, че ти дава гориво до края на живота. Бел.м., tisss.  

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1453.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1453.) 

  На онази, която ми се обади веднъж задъхана, докато пресичала пешком моста над реката и след като ме нарече егоист, който само за себе си се грижи, докато тя се коси и съсипва, когато й предложих да седнем в някое кафе на спокойствиe да поговорим, ми рече: "Всичко там съм зазидала... врати, прозорци. Няма връщане назад, не искам нищо да си спомням от времето, когато сме били заедно". – Аноним (1947)

  12 apr. 1992  

НИЩО ПОДОБНО*  

Докато тя казва: "Не трябва, не трябва",
в свойте прегръдки той просто я грабва,
той я хвърля объркана право в леглото
и после се хвърля самичък, защото
дето се вика, хормонът го чука,
или казано просто – съвсем не му пука
какво ще си кажат другите гости...

А другите гости не са никак прости;
те всъщност разбират: тя казва "не бива",
отчаяно влюбена и толкоз щастлива,
че вече ще бъде направо кощунство
да спрат това негово буйно безумство.

И те се измъкват на пръсти с усмивка
в съседната стая на тъпа разпивка,
преди да поемат по свойте пътеки,
и всеки – със своите грижи нелеки.

И няма да виждат под небесния свод
нищо подобно в своя объркан живот.

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 14 dec. 2023

Илюстрации:

- Женската любов иде като внезапна буря.

- Но изтлява като бавно угасващо огнище.

–––

* От серията рецитали под това название в Пловдив, където тя свиреше на пиано, а на цигулка и кларинет – двама от пловдивската филхармония, и заличката в Стария град бе пълна с народ, народът се трупаше и иззад широко разтворените врати, а накрая се появи и дама от пловдивския Радио-телевизионен център с магнетофонче, да ме интервюира. И не знаех какво да кажа, просто не бях, пък и досега не съм свикнал на толкова внимание, и ми беше чоглаво. И после с нея седяхме отзад, в дворчето към същия Дом на учителя да пием кафенце. Афишът, който бях рисувал и представяше ръка в дамска ръкавиця, тя го прибра и после този афиш някъде ми се изгуби, като че има значение всичко това след трийсет и толкова години! Искам да кажа: Не ми пука кой ме чете, кой ме цени или не ме цени и прочие, това са суети, мили дами и господа, но е приятно и топличко да си ги спомня човек от време на време, особено когато навън е мъгливо, ветровито, хладно, дъждовно и отродници са обсадили всички възможни медии в България, за да докажат, на мен и на всички обикновени българи като мен, че тук никога нищо от нас не е зависило, а и не зависи, че какви да са ни духовните ценности определят шепа мекерета на чуждия интерес. Бел.м., tisss.