Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 27 ноември 2019 г.

АНТИТЕЗИ

АНТИТЕЗИ

В памет на Франсоа Вийон

Спокоен като пън, мечтая морски бури;
мърморя малодушно – авантюрист по кръв;
животът ми е сън, ала мечтите – щури;
в опашката се гуша, бленувам да съм пръв.

С плесник ли през устата подлец ме поздрави,
целувам му ръката и шепна: C'est la vie*;
унил, сразен, наплашен, се чувствам уважен,
за почести и слава се трудя всеки ден.

Добре ли ме приемат, изпадам в тежък смут;
световно неизвестен – с това съм май прочут;
обзет от кротка леност, коси ме адски бяс;
рекат ли ми: Студено! – крещя: Горещо! – аз.

В калта добре овалян, се перча като бог;
мизерника разхвалвам, към честния съм строг;
изпитвам гняв, когато цената ми расте;
които ме ругаят, най-близки са ми те.

Рекат ли: Ах, ужасен! – знам, нежен бил съм с тях;
нещата щом са ясни, треса се цял от страх;
сърцето прокърви ли, свирукам окрилен;
остана ли без сили, по-жив не знам от мен.

Потръгнат ли нещата, излишен ставам аз;
узреят ли житата, в душата ми е мраз;
щом моето момиче ми каже: Мили мой! –
преставам да обичам и гледам зло, на бой.

Ужасно разлютена, по-мила ми е тя:
щом пак ми прави сцени, добре сме в любовта;
и виждам, че не мога да преживея ден
без нежната тревога: тя може ли без мен?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 28 noe. 1997 edited by 28 noe. 2019
–––
* От фр. Такъв е животът. Бел.м., tisss.

РЕЗЮМЕ НА РОМАНА "Д-Р ФАУСТУС"

РЕЗЮМЕ НА РОМАНА
"Д-р ФАУСТУС"
*
  Разказът се води от името на доктора по философия Серенус Цайтблом. Родил се през 1883 г., той завършва гимназия в градчето Кайзерсашерн, после завършва университет, установява се като преподавател по класически езици и се обзавежда със семейство. Адриан Леверкюн е две години по-млад. Ранното детство прекарва в родителския чифлик, недалече от Кайзерсашерн. Стилът на живот в семейството, където растат още две деца, е въплъщение на порядъчност и здрава привързаност към традициите. У Адриан отрано се проявяват способности за наука и родителите му го изпращат в гимназия. В града живее в дома на дядо си, който държи магазин за музикални инструменти. Независимо от блестящите успехи в учението, момчето се отличава с едва прикрито високомерие, затаен нрав, както и не за възрастта му склонност към усамотяване. Четиринадесетгодишен, Адриан за първи път усеща у себе си влечение към музиката и по съвет на дядо си започва да взема уроци при музиканта Вендел Кречмар. Кречмар – независимо че силно заеква, е известен с увлекателните си лекции върху теория и история на музиката и младежта го цени заради тънкия му музикален усет.

  След завършване на гимназия Адриан Леверкюн се заема да изучава богословие в университета на Хале, където вече се е устроил и Цайтблом. Оказва се, че сред професорите тук има доста интересни личности, като например, преподавателя по психология на религията Шлепфус, който пред студентите лансира теорията си за реалното присъствие на магията и демонизма в човешкия живот. Наблюдавайки как се държи младия Адриан в обществото на връстниците си, Цайтблом все повече се убеждава в изключителността му. А Леверкюн продължава да поддържа връзка и с Кречмар, и когато Кречмар е поканен да преподава в консерваторията на Лайпциг, заедно с него се прехвърля да учи там. Разочарован от богословието, сега изучава философия, а все повече го влече музиката. Кречмар обаче смята, че атмосферата в учебно заведение като консерваторията може да се отрази пагубно върху таланта. В деня, когато за първи път идва в Лайпциг, неопитният Адриан вместо в механа се оказва настанен в публичен дом. Към незапознатия с разврата юноша приближава момиче с бадемови очи и посяга да го погали, но жестът го кара да побегне. От този момент нататък образът й не го напуска, така минава година, преди юношата да се реши да потърси момичето. Налага му се заради нея да замине за Братислава, но когато накрая все пак я открива, тя го предупреждава, че е заразена от сифилис; и въпреки това, той настоява да се любят. Връщайки се в Лайпциг, Адриан отново тръгва на занятия, но скоро се оказва принуден да потърси лекар. Без да успее да доведе лечението докрай, лекарят внезапно умира. Опитът да открие друг лекар е безуспешен: този лекар го арестуват. И оттук-нататък младежът решава да не се лекува.

  Захваща усилено да пише. Най-забележителното му съчинение през този период е цикъл песни по стихове на романтическия поет Брентано. В Лайпциг Шилдскнап го запознава с поети и преводачи, уговаря го да се заеме да съчини либрето за опера по Шекспировата драма "Безплодни усилия на любовта" .

  През 1910 г. Кречмар го назначават главен диригент на градския театър в Любек, Леверкюн пък се установява в Мюнхен, където наема стая в дома на вдовицата на сенатора Роде и възрастните й дъщери Инес и Клариса. В този дом дамите редовно устройват вечери с покани и сред новите познанства на Леверкюн мнозина са лица от артистичния свят, сред които е и талантливият новоизгряващ цигулар Рудолф Швердтфегер. Рудолф настойчиво търси приятелството на Адриан и го умолява да напише за него концерт за виола. Скоро в Мюнхен пристига и Шилдкнап.

  Като не намира покой и усамотение, Адриан се отправя с Шилдкнап към Италия. Жежкото лято двамата се настаняват в планинското селище Палестрина, където им гостува и съпругата на Цайтблом. Адриан усилено се занимава с писане на мелодии за опера и Цайтблом смята музиката му за супер-изключителна и новаторска.

  Тук с Леверкюн се случва нещо странно, чието подробно описание много години по-късно ще открие в нотната му тетрадка Серенус Цайтблом. На Адриан Леверкюн му се явява самият Дявол, за да му съобщи за съпричастността си към скритата срамна болест у Адриан и за неудържимото си внимание към неговата лична съдба. Сатаната обявява и че на Леверкюн е отредена изключителната роля да участва в културното обновление на нацията, той ще е предтеча на нова ера, която Дяволът нарича "ера на най-новото варварство". Дяволът настоява, че от момента, когато преднамерено го е заразил с противна болест, Адриан де факто е сключил сделка със силите на злото, и оттогава тече отпуснатото му време от следващите двадесет и четири години, след което Сатаната ще го прибере при себе си. При едно условие обаче: Леверкюн завинаги трябва да се откаже от любовта.

  През есента на 1912 г. приятелите се завръщат от Италия и Адриан наема стая в имението Швайгещил близо до Мюнхен, което е набелязал по-рано – по-време на извънградските си излети; мястото удивително му напомня селището на неговите родители. Тук започват да го навестяват мюнхенските му приятели и познати.

  Завършвайки работата си над операта, Леверкюн отново се заема с писането на вокални пиеси. Заради новаторския му подход, тези пиеси не срещат признание сред широката публика, но са изпълнявани от много филхармонии на Германия и донасят известност на автора им. През 1914 г. той пише симфония под надслов "Чудесата на Вселената". Започващата Световна война въобще не го засяга, той все така живее в дома на Швайгещилови и по прежнему усилено твори.

  Инес Роде междувременно се омъжва за професор Инститорис, макар да е обзета от несдържана любов към Швердтфегер, за която сама споделя с автора. Наскоро след това тя се свързва с цигуларя, измъчвана от съзнание за неизбежния разрив. Сестра й Клариса също напуска родния им дом, за да се посвети изцяло на сцената, а застаряващата сенаторша майка им Роде се прибира в Пфайферинг и се заселва недалече от жилището на Леверкюн, който вече здраво се е захванал с ораторията си "Апокалипсис", като проектира чрез своята демонична музика да разкрие пред човечеството онази граница, към която то неудържимо се приближава.

  През пролетта на 1922 г. в Пфейферинг при майка си се завръща Клариса Роде. Преживявайки тежко творческия си крах и крушението на надеждите си за лично щастие, тя си разчиства сметките с живота, като се самоубива с отрова.

  Леверкюн, в крайна сметка, приема молбите на Швердтфегер и му посвещава концерт, с който постига шумен успех. Повторното изпълнение на творбата се осъществява в Цюрих, където Адриан и Рудолф се запознават с театралната художничка Мари Годе. Няколко месеца по-късно тя пристига в Мюнхен, а след броени дни цигуларят предлага Леверкюн да му стане кум. Леверкюн неохотно се съгласява и признава, че и сам донякъде е влюбен. Два дена по-късно всички вече знаят за годежа на Рудолф и Мари. Сватбата трябвало да се уреди в Париж, където цигуларят има нов контракт. По пътя на връщане от прощалния концерт в Мюнхен той среща смъртта от ръката на Инес Роде, която в порив на женска ревност стреля по него в трамвая. Година след тази трагедия най-накрая ораторията "Апокалипсис" е изпълнена пред публика. Концертът минава при сензационен успех, ала авторът, покосен от душевен смут, не присъства. Продължава да твори чудесни камерни пиеси, като същевременно у него зрее план за кантата "Плачът на доктор Фаустус".

  През лятото на 1928 г. при Леверкюн в Пфайферинг роднините довеждат да му погостува племенникът, петгодишният Непомук Шнайдевайн. С цялото си сърце Адриан се привързва към обаятелния кротък малчуган, чиято близост се оказва едва ли не най-светъл лъч в живота му. Но два месеца по-късно хлапето заболява от менингит и за късо време умира в страшни мъки. Лекарите се оказват безсилни да го спасят от смъртта.

  Следващите две години за Леверкюн са период на интензивна творческа работа: пише замислената кантата. През май 1930 г. кани приятели и познати да чуят най-новото му съчинение. Идват тридесетина души и той им представя изповедта си: признава, че всичко създадено от него за последните двадесет и четири години е промисъл на Сатаната. Неволните опити да наруши забраната да обича (дружбата му с юношата-цигулар, намерението да се ожени, даже любовта към невинното хлапе) водят към гибел всеки, към когото е насочена привързанността му, затова смята, че не е само грешник, но и убиец. Шокирани, мнозина си тръгват.

  Леверкюн се кани вече да изпълни на рояла своето творение, но изведнъж се строполява на пода в безсъзнание. Когато идва на себе си, започва да проявява признаци на безумие. След тримесечно лечение в местна клиника за душевноболни лекарите дават разрешение майка му да го прибере у дома, и тя до края на дните му се грижи за него като за невръстно дете. Когато през 1935 г. Цайтблом пристига да поздрави приятеля си за неговата петдесетгодишнина, не успява да познае това същият Леверкюн ли е. След още пет години гениалният композитор издъхва.

  Повествованието изобилства с авторови отстъпления за съвременната нему Германия, изпълнени с драматизъм размишления – върху трагичната участ на "държавата-чудовище", за неизбежния крах на нацията, опиянена от ужасната идея да се въздигне за сметка на света; авторът проклина всички властници, изкушени да погубят собствената си нация под кресливи лозунги уж за нейния разцвет.

  Превод и редакция: tisss
Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 27 noe. 2019

Илюстрации:
- Нобеловият лауреат за литература през 1929 г. Томан Ман;
- Изключително мил момент от срещата Б.Б.-Доналд Тръмп.
–––
* Вж. https://www.inhaltsangabe.de/autoren/mann/ Бел.м., tisss.