Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 27 октомври 2017 г.

Ars Poetica – ОДА ЗА ШКЕМБЕ-ЧОРБАТА

ОДА ЗА
ШКЕМБЕ-ЧОРБАТА


Шкембе-чорбата била кофти мода,
съвсем просташка, гадна при това;
но лек е тя, храната на народа
за махмурлук и цепеща глава.

За лев и двайсет с две филийки хлебец
на топличко в кварталното кръчме
престава да ти пука, че си беден,
и гледаш към живота горд и смел.

Отваря се чудесна лакърдия
с притоплен от лютивото корем,
а жулнеш ли му и една ракия,
България харесва ти съвсем.

Зад потната оплескана витрина
калта лъщи в златиста светлина;
сбереш ли си пари за чаша вино,
принцеса става грозната жена...

Седим посред задевки и копнежи,
какво, че леден вятърът фучи! –
накацали по Нос Добра надежда,
юнашки греят нашите очи.

Компанията ни е здрава, мъжка;
цинични вицове един реди,
от кухнята се носи дъх на пръжки
и киска се готвачът като див.

Женицата зад шублера се свива,
поруменяла милата от свян,
и в този миг е толкова красива,
че всеки си я пожелава сам.

Да, знам изисканите ресторанти
за личности възвишени и с вкус,
но тез "приятели" са на аванта
и от бедняка много ги е гнус.

Докато има я шкембе-чорбата,
все има за какво да бъдеш жив:
с мечти, с мераците и тъй нататък
народът ни е приказно щастлив.


Пловдив
– европейска културна столица 2019

Plovdiv, 16 dec. 2007 – edited 27 oct. 2017