Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 19 октомври 2017 г.

Фалшивите пророци – СТЕФАН ПРОДЕВ (3.)

Фалшивите пророци
СТЕФАН ПРОДЕВ (3.)

    Продължение от 01.01.2000.

    Седем атрибута на Злото съобщава авторът (вж. цит.съч.*, с. 32-33): 

    – личния автомобил, 
    – апартамента, 
    – чашката винце,
    – механата, която човекът си устроил в мазенцето,
    – купената чуждоземна вещ,
    – йониката, на която се учи да свири "изтърсакът",
    – пътуването до чужбина...

    Че какво лошо има в тези неща?!

    Давид от притчата на Продев почти по библейския сюжет бил... пролетарий, възправил се срещу Голиат (представен като средно заможен гражданин). Че нали точно тази категория – средно заможни стопани! – във всички епохи са крепили държавата, и това е азбучна истина.

    "Бедното момче от Банишора" – авторът, – ползва низ клишета на партийната публицистика: 

     "готови да се хвърлят и в ада, но да изпълнят дълга си" (с. 41), 
    "беззаветно предан на поетия дълг" (с. 43)... 

    И пак есето "Реквием за коня" е сред най-добрите неща в сборника. Дали е усещал публицистът каква ода на проектираната от княз Фердинанд кавалерия сътворил! Не Будьоновски коне, а някогашните тежковози от нашата Българска артилерия внасят сантиментално-печалния чар в текста на есето. Подтекстово откривам духа на ред и самочувствие на някогашната стегната и действително силна Българска армия, не чиновници под пагон.

    Военните коне. И как говорят имената им! Герой, Трон, Кочмар, Слон, Билет, Гратис, Сокол, Тон, Делфин, Екипаж, Балкан. То е твърде родно – това съчетание между бедняшката гордост у хлапака от бедняшкия софийския краен квартал Банишора и воинското Българско самочувствие, каквото от десетилетия вече не откриваме в жалките останки от някогашната ни армия, гръбнак на Българската държавност. Но то е друга тема! Изобщо, спре ли да се изживява като ортодоксален партиец, Продев звучи вълнуващо, вж. с. 41-44, "Незабравимо време".

    Подир сантименталното есе "Колибите и момчето" с образи и размишления, така човешки, така по български приглушени и жизнелюбиво печални, иде трета дежурна за партийната есеистика тема (освен партизаните и строителния епос): сражения с еснафа, заклеймяване на уж саможивия, ограничен в семейния си бит простодушен българин. В това есе блести отвратително назидателният тон, когато най-човешкият стремеж се обявява за гнусна ерес, вж. цит. съч., с. 87-95, "Писмо до познати". Поне пет белега на казионната партийна публицистика виждам образцово приложени…

    1) Тенденциозност: "Вие", т.е. врагове, саботьори, провокатори, буржоа и еснафи, и "ние", т.е. мъжествените, най-достойни, най-верни синове и дъщери на народа, всеотдайните, накратко – праведните. Всъщност, което е известно чрез "образа на врага", служи да открием каква ценност за човешкия род бил партиецът;


     2) Лицемерие, представено като пищна, сърцераздирателна тревога, ала по-скоро начин да се подмени вълнението за ставащото тук и сега. Тревога за катаклизми зад поля и морета, показно изразена, нашепваща: партиецът не спи, партиецът будува, партиецът е живата съвест на епохата. И това – за да се прикрие раболепниченето именно сред тази категория "хубави хора";

    3) Липса на домашно възпитание (нещо, което отбелязах и при други двама автори с подобен натюрел: пловдивчанинът Лазар Мастагарков и друг един тънък ценител на Достоевски, но и на Хемингуеевите "кокошки"(не успял да си преведе от руския оригинал думата "котки"), които му направили впечатление, подразнили го – одиозния академик от Сливен Атанас Славов, приятел на онзи митичен кебапчия с неговия тиган № 8, дето щял да залумка по глава опонентите си. Ето култова фраза на Невежеството: "Сигурно съм груб, но съм точен" – любува си се Стефан Продев в есе, чието заглавие му послужило за надслов на сборника "Разказът на палача"*

    С такова качество как да се не гордееш!

    4) Опростителство. "Не знам защо (бел.м., tisss – след като му разправил приятелят каква виличка смята да си построи) мислех нещо тъжно". И малко по-нататък: "Застанал под отровната й гъба (бел.м. – на китайската атомна бомба), еснафът мечтаеше". Ей това е отвращение от "еснафския" стремеж към лично щастие. Взривяването на съветски атомни бомби
инак бе борба за... мир.

    5) Празнословие. Ето ги и Стефан-Продевите "бисери": 

    "конфликтите на епохата"
    "червено петно върху ризата на Пирея"
    "удари на набат" (бел.м., от руски би трябвало безсмислицата да се чете "удари на тревожни удари върху камбана при бедствие"). Стефан Продев – още един ограмотен рабфаковец** наред с академика Атанас Славов с "изрядните" познания върху така любимия им руски език...
    "вие не обичате да се тревожите"
    "никой от вас не обича бурите"
    "вас ви е страх"
    "вие не сте личности"
    "вие отдавна сте престанали да възприемате света като гражданин"
    "имате вили, но нямате идеи и подвизи, вашите зъби растат за сметка на сърцата ви"
    "вие така много обичате да консумирате. Вие сте хищници"
    "вашето лекомислие и вашата безотговорност са неограничени" и т.н.

    Излезте на улицата с тези фразички, и ще ви вземат за невменяем. Ей тъй говореше на простосмъртните безпартийни водещият сред публицистите на комунистическата пропаганда дисидентът Стефан Продев – култов образ на т.нар. инакомислещи, главен редактор на вестник с показателното име "Култура", трибуна на партийната комунистическа представа за цивилизованост.

     Две от задевките ме карат да си мисля, че – атакувайки еснафа – удобното сламено чучело за мнозина провинциални поети и пишурковци, както и за да се упражняват червените евнуси, елегантният публицист в далечната 1987 г.
правил всъщност портрет на редовия партиен член, на пожертвалия младежките си мечти полуграмотен, за да се устрои извън морала. Два пасажа бият в тази посока:

    "Няма нищо по-забавно и по-мъчително от вашите усилия да изглеждате културни", единият; и втори: "Трябва да ви се признае умението да компилирате, да създавате фасади".

    Въпреки жалката истина – както сам пише есеистът Продев – поради "големите бели полета, легнали по пътя на вашето (на партийците от "върха") знание", поради "пропасти в школската ви култура" стигаше се до куриоза светилото във витийното си слово да се обърка и да хване да го допълня с оригинални пояснения, от които зевзеците някога гребяха с пълни шепи за политическите си вицове.

    На живо представен, фамозният Тодор Живков, например, в реч по Българска телевизия обяви Индия за "бисер в короната на американския империализъм", или известният му лаф – кеф за зевзеците, при откриването на Ботевградския завод за полупроводници: "Тази година – за полупроводници, догодина, живот и здраве, за цели жици!" 

    Лапсусите на Иван Славков – Батето са подобни на изцепките у първия човек в БКП. "Батето", "Тато", появи се и "Чичовото"... България сякаш им е бащиния и тези хубави хора се разпореждат с нацията, доколкото им позволява полуграмотността и присъщата изобщо за партиен вожд у нас войнстваща посредственост.

    БЕЛЕЖКА:

    Моя си хипотеза: че есеистът Стефан Продев си служи с образа на "еснафа" като с бостанско плашило, за да огласи истини за висшия ешелон във властта – за изгубилите нравствени позиции нейде от седемдесетте години на века не само сред съпартийците, но и сред мекеретата-интелектуалци, които обслужваха, а и днес пак обслужват Властта на пребоядисаните обновени, създавайки й лице като за пред света и като за пред необръгналите на комунистическата дивна пропаганда млади поколения българи.

      Следва
Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 19 oct. 2019
____
* Стефан Продев, "Разказът на палача", изд. 1987 г.
** Партийните му другари в издателството поне да го редактирали, като не знае любимия си руски език, ама смеят ли да посегнат върху ореола и нимбата му на "образцов политически оратор"! Бел.м., tisss.