ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (554.) ...Думата БУЛДОЗЕР се залута в ума му, като търсеше нещо, с което да се
върже.
Булдозерът пред
кухненския прозорец беше доста голям.
Загледа се в него.
"Жълт" — каза си той и
се отправи обратно към спалнята, за да се облече.
Като минаваше покрай
банята, се спря и изпи една голяма чаша вода, после втора. Почна да подозира,
че го мъчи махмурлук. Че откъде този махмурлук? Да не би да е пил предната
вечер? "Трябва да съм пил" . В огледалото за бръснене му се мярна някакъв
отблясък. "Жълт" – каза си и продължи към спалнята.
Спря и се замисли.
Кръчмата, сети се Дент. Ами да, кръчмата. Смътно си спомни, че се беше ядосвал,
ядосвал се бе за нещо, което му се струваше важно. Разправял бе на хората там
за това нещо, разправял им беше, изглежда, надълго и нашироко, защото най-ярко си
спомняше безразличието, изписано върху лицата им. Нещо за нов околовръстен път,
за който току-що бе научил. Уж от месеци било оповестено, а, изглежда, никой
нищо не беше чувал за него. Смешна работа! Изпи глътка вода. Решил бе, че
всичко ще се оправи: та никой не го иска този околовръстен път и общината
няма основание да им го налага. Всичко ще се оправи.
Но, майко мила, какъв
махмурлук му бе докарала тази история. Огледа се в огледалото на гардероба.
Изплези език. "Жълт" – каза си. Думата ЖЪЛТ се залута в ума му, като
търсеше нещо, с което да се върже.
Петнайсет секунди по-късно той бе излязъл от къщата и лежеше пред един голям жълт булдозер, който напредваше по пътеката на неговия двор...*
09.03.2019.
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ (4.)
2) Решение № 10 от 25.07.2007 г, и
3) Решение № 14 от 04.09.2007 г. на Комисия по досиетата в ДС, документират твоята прелестна агентурна дейност, скъпи наш г-н другарю Георги Евдокиев Марков, във II отдел на Държавна сигурност и в VI управление (или политическото гестапо, което бе хванало за гуша т.нар. интелектуалец по време на соца и весело слухтеше какви този мрачен чешит ги върши – какви упадъчни песни пее, какво приказва на момичето си в леглото, какво сънува, какви вицове разправя) през периода 1971-1976 г. като агент с прекрасните партизански псевдоними, имена на светиите "Николай" и "Стефан".
Един от емблематичните агенти на Държавна сигурност – депутатът Георги Марков, известен като агента Николай, написа хвалебствена ода за ГЕРБ и за Бойко Борисов във фейсбук. Одата почва възторжено: "Бойко, за 14 години ГЕРБ промени България! Браво! Приятели, на 3 дек. 2006 г. Бойко създаде ГЕРБ. "Ах, ти закъсняваш понякога, истино…" се казваше в една незабравима песен, но истината за направеното от ГЕРБ е пред очите ни. За 14 години България бе променена. Доживяхме, благодарение на ГЕРБ, столицата да има три метра (бел.ред. – не е три метра език, а са трите линии на подземния градски транспорт). Третото е от най-красивите в Европа. Кеф ти с метро до Аерогарата, до Централна гара, от жк Люлин до жк Младост. Имаме си най-после и втори мост на река Дунав. Бойко ни направи магистрала до Южното Черноморие, до Гръцкото море, а сега до Западната граница. Благодарение на ГЕРБ вече имаме зала "Арена Армеец", гледахме Григор (?) и Цвети Пиронкова. Плакнахме очи (Ох, баня, ох, кеф!) с иконата Ана Иванович. Гледахме световни величия на женския и на мъжкия тенис. ГЕРБ създаде и други магистрални отсечки, пътища, спортни зали и спортни площадки, стотици детски градини, колектори, пречиствателни станции, реновира (обнови, иска да каже) театри и културни обекти. А какво да кажем за бул. Витоша, по който, благодарение на ГЕРБ, тече 24-часов купон".
Към този панегирик авторът за всеки случай добавя колко жалък е Сатаната, нещо, което е есенцията, сокът открай време и по традиция в партийния ни летопис. Воала!
"Въпреки двете национални катастрофи, до
които ни доведе БСП през 90-те години, ГЕРБ стабилизираха финансово България.
Заплатите ни и пенсиите са най-високи за прехода. През 2019 г. сме трети по
икономическия си растеж в Европа и със стабилен кредитен рейтинг. България
с Бойко проведе най-доброто (?!) евро-председателство през последните години в
ЕС – по-добро от това на Австрия, Финландия и Хърватска. В София се изсипаха (образно) 34-ма европейски премиера. Инициира (естествено то е дело на всеобщия наш любим
Бойко) Балканска четворка, а Балканският поток е на финала. Срещу постигнатото от
ГЕРБ, което е видимо и безспорно, стоят две нули на опозицията: 00". Ако още не
знаете, двечките нули са символ на кенеф, нужник, гириз, гадна смърдяща яма за фекалии, накъсо казано: гнус. След което авторът на тази Ода на радостта забива убийствено поетична поанта:
"Бойко,
Тези 14 (до 1 дек.2020 г.) години доказаха, че Проектът ГЕРБ имаше смисъл, защото направихте много за хората. "Ако си дал, ако си дал, ако си дал от се-е-е-ебе си, не си живял, не си живял напразно…" За Честит Рожден ден на ГЕРБ да чуем великия Емил Димитров с песента "Ако си дал", по безсмъртните стихове на великия Иля Велчев".
Само едно "урра" липсва, "слава на партията-ръководителка", "вечна дружба с наште братя отвъд океана" и онуй за Слънцето, въздуха и водата за всяко живо същество.
.jpg)
