петък, 3 август 2018 г.

Story – АСЯ (ИНТЕРМЕДИЯ)

ИНТЕРМЕДИЯ
    
     Uma Rojo: 

    – От няколко дни насам ставам сутрин, правя си кафе с малко мляко и сядам пред компютъра с Вашата "Ася". Проверявам понякога през деня дали пък не Сте публикували някоя глава екстра и чакам следната сутрин с кафето. Благодаря за хубавото време, което ми донесохте с "Ася"! 

    17 окт. 2006 г., 16,37 ч.

    tisss:

   – Отношението с читателя ми е абсолютна мъгла, не съм го обмислял досега от позицията на автор, и не като екстра към сутрешното Ви кафе, изкушавам се да разкажа как минава ден от хилядите обикновени дни, дето след по-малко от десет месеца ще закръглят шейсетте години от живота на простосмъртен, който – въпреки учтивите реверанси на г-жа Съдбата, досега не си е показвал носа навън от България, а и с малки изключения, може да се каже – и извън родния си град Пловдив.

    Тъй захванах вчера надвечер отговора си към Вас, но бях уморен, много разочарован от деня, в който за връх на куп неприятности, през последните двата учебни часа (пети и шести) моите десетокласници ми показаха презрението си. Горчиво усещане, че съм излишен, досадник, който опитва да им говори за Шекспир, за раздвоението у Хамлет. "
Ха-ха-Ха-амлет! Какво ни интересува Вашият Хамлет, господине? Нима смятате, че ще си губим времето да четем тази гадост!"

    Прекрасно е днешното ни училище. Който не е бил учител в класна стая с трийсетина живи дяволчета, няма да разбере колко благородно и как романтично е да си в ерата на чалгата, Митю Пищова, Ути Бъчваров и Лорд Бул учител. Обяснявам думата "отец": че носи смисъла на духовен баща, а племето ми отвръща с реплика от скеча на любимия им актьор Краси Радков (1971) от "Шоуто на Слави". И пак смях, веселие с всичко, което някога – и не само за нас, но и за родители, дядовци, прадядовци е било с внимание обкръжено. Ай, какво чудесно поколение се задава!

   Що ли Ви занимавам? Вероятно отговорът е простичкото: ако сам не пожелаеш, и Бог от Небесата да слезе, няма да научиш. В този смисъл поднасяте ми дар, който едва ли съзнавате колко ме обнадеждава баш в такъв момент. Да-а, преживяването на чужда драма, усещане, че буца ти засяда на гърлото, сълзичка ти напира в окото, е много човешко; значи, някаква там чужда съдба, чужда участ става частица от твоя личен свят, нещо толкова човешко във все по-нечовешкия модерен наш свят!

    Бъдете здрава! Първият човек сте, който поглежда към историята за Ася с внимание, и ме зарадвахте.

    18 окт. 2006 г., 08,00 ч.


   Uma Rojo:

   – Малко по-възрастна съм от Вашите десетокласници, но в не съвсем далечното минало едва ли съм се различавала много от тях. И дори да не съм го съзнавала тогава, учителите ми по литература оставиха дълбока следа у мен и сред мъглата от всички науки, с които тогава ни занимаваха в гимназията, литературата е която ме изгради четящ, търсещ, мислещ и говорещ човек. Обаче до тази истина докато стигна, време ми трябваше, както и някоя и друга житейска буря. Тъй че трудът Ви не е напразен. Една неотдавнашна десетокласничка Ви го казва.

    А Ася далеч не е притурка към кафето ми. Съжалявам, ако така Ви е прозвучало. Не съм от типа "вестник, кафе, цигара" за уплътняване на точно тази част от деня, и сутрешното кафе е малка вселена за мен, много моя си, много лична. А сега там влезе да вълнува и Ася. Докосна.
 Аз Ви чета. Хубав и усмихнат ден желая!  

    Послепис: Тук, дето живея, учениците се обръщат към учителите си с малките им имена. Това съвсем не ги прави по-малки дяволи и понякога драскат грозни думи по оградите на учителите си. 

   18 окт. 2006 г., 11,30 ч.
Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, oct. 2006 – edited 3 avg. 2018

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...