ИНТЕРМЕДИЯ
Uma Rojo:
– От няколко дни насам ставам сутрин, правя си кафе с малко мляко и сядам пред компютъра с Вашата "Ася". Проверявам понякога през деня дали пък не Сте публикували някоя глава екстра и чакам следната сутрин с кафето. Благодаря за хубавото време, което ми донесохте с "Ася"!
17 окт. 2006 г., 16,37 ч.
tisss:
– Отношението с читателя ми е абсолютна мъгла, не съм го обмислял досега от позицията на автор, и не като екстра към сутрешното Ви кафе, изкушавам се да разкажа как минава ден от хилядите обикновени дни, дето след по-малко от десет месеца ще закръглят шейсетте години от живота на простосмъртен, който – въпреки учтивите реверанси на г-жа Съдбата, досега не си е показвал носа навън от България, а и с малки изключения, може да се каже – и извън родния си град Пловдив.
Тъй захванах вчера надвечер отговора си към Вас, но бях уморен, много разочарован от деня, в който за връх на куп неприятности, през последните двата учебни часа (пети и шести) моите десетокласници ми показаха презрението си. Горчиво усещане, че съм излишен, досадник, който опитва да им говори за Шекспир, за раздвоението у Хамлет. "Ха-ха-Ха-амлет! Какво ни интересува Вашият Хамлет, господине? Нима смятате, че ще си губим времето да четем тази гадост!"
Тъй захванах вчера надвечер отговора си към Вас, но бях уморен, много разочарован от деня, в който за връх на куп неприятности, през последните двата учебни часа (пети и шести) моите десетокласници ми показаха презрението си. Горчиво усещане, че съм излишен, досадник, който опитва да им говори за Шекспир, за раздвоението у Хамлет. "Ха-ха-Ха-амлет! Какво ни интересува Вашият Хамлет, господине? Нима смятате, че ще си губим времето да четем тази гадост!"
Прекрасно е днешното ни училище. Който не е бил учител в класна стая с трийсетина живи дяволчета, няма да разбере колко благородно и как романтично е да си в ерата на чалгата, Митю Пищова, Ути Бъчваров и Лорд Бул учител. Обяснявам думата "отец": че носи смисъла на духовен баща, а племето ми отвръща с реплика от скеча на любимия им актьор Краси Радков (1971) от "Шоуто на Слави". И пак смях, веселие с всичко, което някога – и не само за нас, но и за родители, дядовци, прадядовци е било с внимание обкръжено. Ай, какво чудесно поколение се задава!
Що ли Ви занимавам? Вероятно отговорът е простичкото: ако сам не пожелаеш, и Бог от Небесата да слезе, няма да научиш. В този смисъл поднасяте ми дар, който едва ли съзнавате колко ме обнадеждава баш в такъв момент. Да-а, преживяването на чужда драма, усещане, че буца ти засяда на гърлото, сълзичка ти напира в окото, е много човешко; значи, някаква там чужда съдба, чужда участ става частица от твоя личен свят, нещо толкова човешко във все по-нечовешкия модерен наш свят!
Бъдете здрава! Първият човек сте, който поглежда към историята за Ася с внимание, и ме зарадвахте.
18 окт. 2006 г., 08,00 ч.
Uma Rojo:
– Малко по-възрастна съм от Вашите десетокласници, но в не съвсем далечното минало едва ли съм се различавала много от тях. И дори да не съм го съзнавала тогава, учителите ми по литература оставиха дълбока следа у мен и сред мъглата от всички науки, с които тогава ни занимаваха в гимназията, литературата е която ме изгради четящ, търсещ, мислещ и говорещ човек. Обаче до тази истина докато стигна, време ми трябваше, както и някоя и друга житейска буря. Тъй че трудът Ви не е напразен. Една неотдавнашна десетокласничка Ви го казва.
А Ася далеч не е притурка към кафето ми. Съжалявам, ако така Ви е прозвучало. Не съм от типа "вестник, кафе, цигара" за уплътняване на точно тази част от деня, и сутрешното кафе е малка вселена за мен, много моя си, много лична. А сега там влезе да вълнува и Ася. Докосна. Аз Ви чета. Хубав и усмихнат ден желая!
А Ася далеч не е притурка към кафето ми. Съжалявам, ако така Ви е прозвучало. Не съм от типа "вестник, кафе, цигара" за уплътняване на точно тази част от деня, и сутрешното кафе е малка вселена за мен, много моя си, много лична. А сега там влезе да вълнува и Ася. Докосна. Аз Ви чета. Хубав и усмихнат ден желая!
Послепис: Тук, дето живея, учениците се обръщат към учителите си с малките им имена. Това съвсем не ги прави по-малки дяволи и понякога драскат грозни думи по оградите на учителите си.
18 окт. 2006 г., 11,30 ч.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, oct. 2006 – edited 3 avg. 2018