Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 2 март 2015 г.

Ars Poetica - СМЕНИ ЧАСОВНИКА

      А когато правехме любов, шепнеше: „Моля те, не си сваляй часовника от ръката, възбужда ме!”

СМЕНИ ЧАСОВНИКА

Смени часовника с изгнилата каишка,
от скръб прояден, или го хвърли
сред куп сантименталности излишни
в контейнер смет от миналите дни.

Строши черупката на старата си броня.
От меховете вехти виното излей.
Човекът е щастлив, мечта щом гони,
щом с пълна гръд обича и живей.

Кажи „Дотук!” на вировете мрачни,
родена си не в кръг да се въртиш.
Да бъдеш жив наистина не значи
сам себе си от скръб да разрушиш.

Излез от тоя кръг и виж безкрая
на звездното небе над всички нас.
Неточни са часовниците, зная.
Живей като да ти е сетен час.

Не знам защо едва сега ти пиша,
навярно – че за тебе ме боли.
Хвърли часовника с изгнилата каишка
в контейнера на миналите дни.

Plovdiv, 4 uli 2012 – redact.3 mart 2015

Ars Poetica - БОБЧО-ФАСУЛЧО

БОБЧО- ФАСУЛЧО


Днес ти си моят Добричък герой.
Добрия го смятат за смахнат и луд.
Не си раздавай играчките, мили мой.
Удрят ли те, бягай далече оттук.

Бий се с копривата, с бодливия храст,
 на буболечето обаче стори път.
Най-красивото е всъщност без глас,
а хубавите неща винаги предстоят.

И ти не унивай, или не съвсем -
днес живи сме, за утре не знам.
Дъждът дано ти напомня за мен,
как чрез рани човекът израства голям.

Бий барабанчето! Празник е днес.
Слънце изгрява, идат слънчеви дни.
Ще си идем накрая и ние без вест.
На тъгата не давай да те плени.

Рам-пара! Рам-пара! Рам-паа-рам!
Накрая естествено всеки е сам.
Смей се, когато най-силно боли,
ний с тебе една кръв сме, нали!


Пловдив - европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 18 avg. 2013 - edited 2 mart. 2015
________
В чест на внука ми Борислав, когото заради топчестото личице и доброто сърце (в детската градина си раздавал играчките) хлапенцата на подбив наричали Бобчо-Фасулчо. На снимката най-горе: 10-годишният Борко с чичо си Милен, август 2016 г.  Бел.м., Jores.