ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (370.)
Как празен става Пловдив без нечия любов – tisss (1947)
22.11.2006.
КИШАВО ВРЕМЕ
Пак е петък и пак е дъждовно,
и тръгвам към къщи пак сам,
а край мен лети като спомен
силуетът ти, едва очертан.
Петък вечер, събота, неделя
виртуален случаен поет,
виртуален случаен поет,
мъж без обич току на предела
на перона в дванайсет без пет.
Ще прехвърля наум пак жените,
от които обичан съм бил,
от които обичан съм бил,
и една по една ще ги питам
колко мъка съм им причинил.
И това ще е моето наказание –
прибирам се сам към дома,
да отварям зараснали рани,
като знам, че и ти си сама,
че едва ли нещо ще сторя
в този петъчен вечерен дъжд
посред улици, къщи и хора –
просто влюбен, отчаян и мъж.
И подгизнал от спомени стари,
поне три дни ще си мисля напук
как седиш зад
стъклото, навярно
подпряла
брадичка с юмрук.
Plovdiv, edited by 05 dec. 2020
.jpg)
