вторник, 2 януари 2018 г.

Ars Poetica – "АМЕРИКАНКА"

Има нощи, когато се опитвам да заспя,
а не мога –
всяка мисъл ме отвежда при теб
и седя по стълбите към съня до късно,
усещам, светът ми се смалява-смалява.
Има нощи като тази, когато една болка...
* 

"АМЕРИКАНКА"

Сто и трийсеткилограмова дама
танцуваше снощи пред нашия жилищен блок.
Очевидно беше толкоз пияна
и звукът на касетофона бе толкоз висок,
че се юрнахме 
крайно ядосани и много сънливи
по балкончета и прозорци
да разберем
как може
онези там двама да са толкова диви –
цоцоланата и нашият комшия серсем.

О!... Как пляскаше длани и се въртеше
пред фаровете на огромната му кола,
подскачаше като коза
и пискливо врещеше,
та чак потреперваха нашите стъкла.

Беше току-що славно доплувала
от Съединените американски щати, 
и за България се пееше в песента, 
от песни на младите тарикати, 
които никнат като гъби в калта.

Естествено, че беше гадно и подло
да ни буди тъй просташки неучтиво.
Боже мой, 
до Америка ли чак се налага да ходиш,
за да узнаеш къде си щастлива?

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 18 avg. 2007 – edited 2 jan. 2018
___
* Превод на част от текста в клипа.
 

Публицистика – ЛИСА И ПАЛЬОКА

ЛИСА И ПАЛЬОКА

    Имал съм досега около половин дузина котки, и все котараци, но първа бе Лиса – дребна гальовна писанка с дълга пъстра козина. Когато се роди Вера – първата ми дъщеря, и проходи, взе да шета по двора срещу черквата "Свети Георги" в Мараша; Лиса пък извеждаше четирите си малки котенца. И понеже все завъждаха бълхи, пък се опасявах за дъщеричката, турих един ден Лиса в кашонче с четирите й мъника и с колата я откарах край ресторанта насред горичката над село Първенец, двайсетина километра от Пловдив.

    Пренесох кашончето през придошлата речица и на отсрещния бряг отворих капака. Котетата плахо се измушиха едно по едно, поогледаха се, па сетне се стрелнаха в храстите. Лиса отначало не искаше да излиза от картонената си къщурка, та грубо разтръсках кашона. Небето тъкмо се бе снишило; допреди час слънчево и спокойно, времето бързичко се разваляше, както често става по нашия край между пролетта и лятото.

    Затупкаха едри капки дъжд. Стоях насред местността притеснен, че такова време баш сега се случи, и само гледах какво прави котката. А тя присви уши, знак, че й е притеснено, и се притисна към пръстта. Дожаля ми, рекох си: няма що, ще ги върна обратно вкъщи. Посегнах да я погаля, да я примамя, но тя злобно изсъска и замахна с лапа, одра ме с острите си нокти и като стрела се метна в гъсталака.

    Много пъти съм ходил на онова място. Има там разкошни поляни със сочна трева, а в рекичката – удобни за къпане вирчета. Най-напред баща ми, докато  бяхме още деца със сестра ми, веднъж ни закара с първата си жигула. После, десетина години по-късно, захванах и аз там да водя двете си дъщерички или приятели в хубавите слънчеви дни. Райско местенце е.

    И досега, ида ли там, се оглеждам да зърна котка с цветовете и козината на Лиса; минава ми през ум: какво се е случило, дали Лиса и четирите й игриви малчугана са се приспособили към дивата природа, или са станали плячка на скитащите в онази местност сюрии песове и циганчета? Подхванах тази тема заради изненадата колко бързо кротката и любвеобилна писанка ме отблъсна като приятел и как прие участта си, без да се обръща назад, без да показва, че страда. В онзи мрачен ден с внезапно изсипалия се пороен дъжд и грижата по четирите й невръстни душици никак не ще й е било леко. Какво ли всъщност знаем за животните?

    Куче само веднъж понечих да си имам. От улицата прибрах пале-помиярче с доста едри лапки, сковах му колибка на верандата откъм южната страна на апартамента. Първия път, когато изведохме пальока край Марица с моите две щерки, тумба циганчета се боричкаха наблизо, те примамили откъм храстите пальока, докато моя милост щастлив съм се цамбуркал в реката, и повече не го видях. Дъщеричките ми казаха. Но не ми е жал. Може пък сред циганите да му е по-добре, отколкото в колибка на шестия етаж сит, къпан, сресан, може и да е по-щастлив, свободен сред проскубаните кучешки глутници на гетото!

 
Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 3 jan. 2007 – edited 2 jan. 2018

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...