ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1094.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1094.)

  Винаги са ти подръка куп разумни поводи да зарежеш битката и да седнеш на брега в очакване трупът на претенциозния идиот величествено да отплува по течението на живота, а защо не го правиш, един Господ знае! – Аноним (1947)

  6 noe. 1980

СЪРЦЕТО Е ПАРЧЕ ПЛЪТ* 

Сърце, ти блъскаш в тъпанчетата ми

както вятъра край бързия влак в нощта.

О сърце,

какво ли още има да се случи!

Какво ли зло не приживяхме, 

и все живеем,

все туптим,

все още сили имаме да се удържаме,

да се удържаме отново и отново.

Ти, чуден къс от плът неуморима,

разкажи ми

какви ли бездни от страдания ни предстоят,

какви ли драми вече там високо

злорадата съдба подготвя весело. 

Вървим посред калта на този свят. И няма

кой да ни спре. И няма дом за нас, когато

влизаме в сражения с лепкавите мрежи

на страха,

на самотата,

на посредствеността.

 Сърце, ти кървав мой работнико потаен,

не усмирявай своя бяг, 

подскачай,

блъскай

по кожата изсъхнала на този свят,

на този барабан...

Възпявай онзи, който – борейки се, страда

и възкресява смачканите,

вдига падналите,

привързва раните на чувствата осакатени,

изправя на крака пълзящите

и е щастлив, щастли-и-ив!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 6 noe. 2022

Илюстрации:

- "Ева" на художничката Ребека Гуай. 

- Фреска на Микеланжело (1474-1564).

–––

* От сб. "Кардиф", самиздат в тираж 300 екз., 1997 г. Бел.м., tisss.