.jpg)
САНТА ФЕ
На този ден, във този час
преди известен брой лета
ти, мила, се яви у нас
премръзнала от самота.
Декември беше мразовит
и сложих в джезвето кафе
разпалих огъня си с вид
на мъж, пленен от Санта Фе*.
Ръце над пламъка простря,
загледахме се мълчешком,
навън си тръгваше денят
като монах на бавен кон.
Въздъхнах, ти се притесни.
Какво? – попита с шепот тих.
О мила, много зимни дни,
а грош дотука не спестих.
Какво значение, кога
за огън съчки си събрал
и с теб ще сме до сутринта
увити в моя плетен шал?
Загледахме се мълчешком
и мрак се стелеше навън,
докато стана моят дом
като завивка преди сън.
Какво се случи след това
до днес така и не разбрах –
нахлу вихрушка, завъртя
и двама ни в такава страст,
че после рече ми: Оле!
Мен, мили, губи ми се час,
изпаднала съм като в плен
или изпаднала в несвяст.
Дойдох в дома ти сам-сама,
а дяволското ти кафе,
реша ли да си тръгвам аз,
все тегли ме назад към теб.
…Години доста оттогаз
отлитнаха като ята на юг,
и милата не е сред нас,
прахът й е в кутия тук.
Явява ми се в някой сън
и пита мълком с поглед благ
щастлив ли съм и де е вън
декември с ланския ни сняг?
Декември вън е мразовит,
та слагам в джезвето кафе,
да пламне огънят ми с вид
на мъж, пленен от Санта Фе.
Пловдив – европейска културна столица
2019
Plovdiv, 21 noe.2014 – edited 19 dec. 2017
___
* Санта Фе, от исп. Светата Вяра.
.jpg)
