вторник, 19 декември 2017 г.

Ars Poetica – САНТА ФЕ

САНТА ФЕ


На този ден, във този час
преди известен брой лета
ти, мила, се яви у нас
премръзнала от самота.

Декември беше мразовит
и сложих в джезвето кафе
разпалих огъня си с вид
на мъж, пленен от Санта Фе*.

Ръце над пламъка простря,
загледахме се мълчешком,
навън си тръгваше денят
като монах на бавен кон.

Въздъхнах, ти се притесни.
Какво? – попита с шепот тих.
О мила, много зимни дни,
 а грош дотука не спестих.

Какво значение, кога
за огън съчки си събрал
и с теб ще сме до сутринта
увити в моя плетен шал?

Загледахме се мълчешком
и мрак се стелеше навън,
докато стана моят дом
като завивка преди сън.

Какво се случи след това
до днес така и не разбрах –
нахлу вихрушка, завъртя
и двама ни в такава страст,

че после рече ми: Оле!
Мен, мили, губи ми се час,
изпаднала съм като в плен
или изпаднала в несвяст.

Дойдох в дома ти сам-сама,
а дяволското ти кафе,
реша ли да си тръгвам аз,
все тегли ме назад към теб.

…Години доста оттогаз
отлитнаха като ята на юг,
и милата не е сред нас,
прахът й е в кутия тук.

Явява ми се в някой сън
и пита мълком с поглед благ
щастлив ли съм и де е вън
декември с ланския ни сняг?

Декември вън е мразовит,
та слагам в джезвето кафе,
да пламне огънят ми с вид
на мъж, пленен от Санта Фе.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 21 noe.2014 – edited 19 dec. 2017

___
* Санта Фе, от исп. Светата Вяра.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...