Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 4 април 2018 г.

Документи - МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО, НЕСВЪРШЕНО

Политически затворник № 1 бил обикновен доносник


ТУРСКА БИТОВА ДРАМА ИЛИ КАК ЧЕНГЕ-
АНТИКОМУНИСТ ЧЕСТНО ТОПИ ЖЕНА СИ

    През март 1979 г. бъдещият най-велик антикомунист на България пише жалба до Ленинско районно управление на МВР - София, че в апартамента, даден му под наем от Софийския народен съвет чрез БАН в жк Младост III, докарали мокет без негово знание. Тъй като в другите апартаменти на блока докарали линолеум, а на него – мокет, Янков решава, че мокетът е получен по престъпен начин от жена му при съучастието на някой си доцент Никола Каменов, с когото (според жалващия се) госпожа Янкова имала интимни отношения. Милиционерите се втурват да проверят сигнала, респектирани от факта, че въпросният Янков се явява дясна ръка на др. Ярослав Радев, който пък е дясната ръка на генералния секретар на БКП др. Тодор Живков. След проверката от органите на МВР по повод безумните обвинения от злочестия Янков се оказва, че по проектно-сметна документация в спалнята на всеки апартамент в блока трябвало да има паркет, по липса на паркет обаче строителите турили линолеум. Толкоз!

    Бъдещият "Политзатворник № 1 на комунистическия режим" не се предава. Изпраща нов сигнал до МВР, че жена му носи златен пръстен, който е предмет на валутна сделка. Милиционерите започват ново разследване, което доказва, че няма нищо нередно: жената си купила пръстена от държавен магазин, ала не уведомила съпруга си, понеже не били в добри отношения. Доносът за валутно престъпление, извършено от съпругата не бил потвърден. Жалко! Толкова се постарал милият да натопи жена си, а резултат йок.

    Заключение на милиционерите:

    "Прави впечатление, че докладната записка на др. Янко Николов Янков е написана емоционално, с употребата на силни изрази и големи обобщения, а резултатите от проверката разкриват, че случаят е елементарен”

Политически затворник № 1...


АВТОБИОГРАФИЯ
на Янко Николов Янков

    Основното си образование аз съм завършил в родното си село, а средно – във II-ра политехническа гимназия в Михайловград. Като ученик в гимназията бях член на ДК (Дружинния комитет) на ДКМС. През това време активно участвувах в организационния живот на съществуващата тогава Доброволна организация за съдействие на отбраната (ДОСО), където се обучавах по радиотехника и радиотелеграфия и участвувах в редица състезания по популярния тогава радио-спорт…През 1961 г. бях награден с грамота от ГК на ДОСО и с друга грамота от ОК на ДОСО. През същата 1961 г. бях награден със специална грамота и от Централния комитет на ДОСО. През 1962 г., когато бях в XI клас на гимназията, по решение на ОК на ДОСО получих званието "обществен инструктор на ДОСО" и ми бе възложено да обучавам по радиотелеграфия група пионери…" (автентичният език и словоред на Я.Я.)

   Есента на 1962 г. постъпих в редовете на БНА… в същото време бях заместник-секретар на Комсомолското дружество, а през втората година от службата ми в БНА бях избран за секретар. След отбиване на военната служба през 1964 г., постъпих на работа в потребителна кооперация "Балкан" в с. Винище, окр. Михайловградски. За добра работа в кооперацията през май 1965 г. бях награден с предметна награда от Окръжния кооп. съюз и похвална грамота от ОК на ДКМС. Есента на 1965 г. постъпих на работа в СТЗ "Електроакустика", Михайловград. През 1966 г. станах член на Доброволния отряд на трудещите се за осигуряване на обществения ред към Щаба на ГК на ДКМС, Михайловград… През 1967 г. като кандидат-студент бях представен от ОК на БКП, от Окръжната прокуратура и от ОНС за приемане с предимство – специалност "Право", но тъй като по бал първо бях класиран за специалността "Българска филология", побързах и се писах във факултет "Славянски филологии". Тук бях избран за командир на Доброволния отряд във факултета и Факултетният комитет на ДКМС даде добра оценка на моята дейност през този период.

    През септември 1968 г. се прехвърлих в специалността "Право" в Юридическия факултет на СУ "Кл. Охридски“. През учебните 1970/71 и 1971/72 г. бях командир на Доброволния отряд във факултета. Участвувах и в дейността на научния кръжок по "Буржоазно-конституционно право". Под научното ръководство на члена на ЦК на БКП проф. д-р Ярослав Радев написах и публикувах две статии".

   В делото по разработката на лицето "Смешник" от средата на 70-те, когато Янков е обект на ДС, което ще рече, че още не е бил вербуван за доносник, е следният документ:

Строго секретно! 

Управление VI   Отдел II    Отделение I
Съобщава: агент „Страхил“ 
Приел: капитан Кръстев на 11.V. 1977 г. писмено

Рег. № 4536
СВЕДЕНИЕ

ОТНОСНО:
Настроения и прояви на Янко Янков – хон. асистент в СУ "Кл. Охридски"

  Споделил, че въпросът с партийното му членство бил пред окончателно решаване, досега му пречел Доков, но Янко си осигурил от Михайловград превъзходни атестации чрез Камен Кръстев – секретар по идеологията на ТК (ОК) на БКП в Михайловград…

    Антикомунистът Янко Янков толкова яко бленувал да се види член на БКП, че си осигурил специални атестации от секретаря по идеологията в Окръжния комитет на БКП – Михайловград. Който желае, да чете, който желае – да мисли, който иска (и може) – нека си прави изводите. Относно "фалшифицираното" му досие. То може да се опише с една дума – воня.



     Вони като всичко, отнасящо се до т.нар. "опозиция" в България, т.нар. "десни", т.нар. "антикомунисти". Повечето сред тях се оказаха от типа на този, за когото пиша.* Запознайте се с част от неговото творчество.**

Управление VI - ОТДЕЛ I - ОТДЕЛЕНИЕ III
Съобщава: аг. Кирилов
Приел: ст.л-т Младенов на 3. II.1978 г. от 14 до 15 ч. в я/к „Липа“

Рег. № 1541, Екз. № 1                                                            
СВЕДЕНИЕ

ОТНОСНО:
Проведени разговори с млади научни работници от Института за правни науки при БАН…
***
Управление VI - Отдел I - Отделение III
Съобщава: аг. Кирилов     
Приел: ст. л-т Младенов на 8.II.1979 г. от 11.30 ч. до 12.30 ч. в я/к „Липа“
Рег. № 1737, Екз.№ 1 
СВЕДЕНИЕ
София, 20.ІІ. 1978 г.                                                       
ОТНОСНО:
Проф. Милчо Костов от Института за правни науки при БАН…

***
Управление VI на ДС  Отдел III   Отделение
Съобщава: аг. Кирилов
     Приел: ст.лейт. Младенов на 27.III.1978 г.. от 11 до 12 ч. в я/к "Липа"                                                 
Рег. № 3368, Екз. 1
                                      ***                                      
София, 3 апр. 1978 г.
СВЕДЕНИЕ
ОТНОСНО:
Някои причини за идеологическата пасивност на младите научни работници в Института за правни науки при БАН…

   И т.н., и т.н. стотици страници собственоръчно писани доноси. Хайде да помислим, кому ли е нужно да фалшифицира стотици страници доноси на дребен, подъл, много малък, подобен на десетките им хиляди доносници, агенти, информатори и прочие усърдно донасящи на разните управления на ДС. Дори в опита на Янков да измисли обяснение за доносите си лежи онова, което отбелязали работещите с него оперативни работници на ДС – мнителност, грандомания, подлост.***  
МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО, НЕСВЪРШЕНО

   Най-наглите сред верните доносници на бившата Държавна сигурност, обучени в школите на КГБ, у нас са представяни като еталон за интелект, достойнство, чест, ярки борци за демокрация. След Десети ноември (1989) този род рядко обаятелни личности оглавиха политическите организации, средствата за масова информация, банките, предприятията; накъсо, заеха възлови позиции в т.нар. демократична власт, сами си написаха героична биография и мнозина измежду тях европейската дипломация припозна за свои хора в разградения двор България.

   Случаят Янко Янков не е изключение, а кажи-речи, правило за успешна политическа кариера на самоотвержен, отдаден до смърт на Татовата БКП махленски и университетски доносник, изпълзял до премиер, президент на Републиката или висш служител в Европейския съюз, верен човек на световния Биг Брадър, склонен да изпълнява поръчки, същевременно от медиите тук да бъде представян в яркозлатиста розова светлина.

   Между другото, относно ДОСО авторът на статията за Янко Янков не е прав. Баща ми – бивш фронтовак, носеше значка на ДОСО върху ревера на коженото си яке, с което се състезаваше по мотокрос из улиците на Пловдив между 1952 и 1960 г. У дома получавахме вестник "Патриот"; и досега в избата на старата къща (ул. Янко Сакъзов) има връзки списания "Авто-мото" и вестник "Патриот" от онези години, научно-популярни списания за разни видове техника. Как е замислена от БКП Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО) е едно, а как за хора като баща ми е била отдушник и стимул за родолюбие, за спорт и техника – е друга работа. Префасониране на фактите за политическа манипулация, и защо?

   Ако споменатият Доков, попречил за кариерата на Янков като доносник, е Тодор Доков, този Тодор Доков ми е състудент. Последното, което съм чул за него, е, че работи нещо си в Националното Радио София. Че мои състуденти в онези години сформирали по онова време (1967-68) кръжец "Почитатели на поезията на Жоро Б." го знам от същия Доков.

   След като ме уговаряше лично**** въпросният Янко в мензата на СУ-то да си напиша автобиографията и да приложа три снимки към заявление, за да стана срещу 80 лева месечно (по онова време заплатата на баща ми – мебелист VІІ разряд в пловдивския ДИП "Напредък") информатор на ДС, предупреждавал съм приятелите си провинциалисти от курса да се пазят от него. От компанията около Янко Дунев (с което фамилно име днешният Янков бе известен тогава) трима от колегите в курса, випуск 1967-1971 г. по специалността Българска филология, които е вероятно да са приели предложението му, без да споменавам фамилните им имена, се издигнаха в живота, както се казва. Единият от тях – Филип Г., впоследствие беше секретар на отдел "Пропаганда и агитация" в ГК на БКП – Пазарджик, вторият – Вачо Р. – беше главен редактор на вътрешноведомствения им вестник на служителите на Държавна сигурност, третият – Димитър Ш. – главен редактор първо на вестник "Факс" и автор на книги, днес много тачен сред софийските сноби.

    Тъй че обикновен, тъй да се каже, редови доносник ли е въпросният Янко може и да се поспори с автора на статията някой си Антон Тодоров.

1970 г. Георги К. Бояджиев, студент ІІІ курс

Plovdiv, 4 apr. 2016 – edited 5 apr. 2018
____
* Вжhttp://frognews.bg/news_69142/Politicheski-zatvornik--1-e-bil-obiknoven-donosnik/
** Вж.  https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD) & http://iankov.blogspot.bg/2007/07/blog-post_3709.html
***  Вж.  http://vbox7.com/play:9f734bf0&p=playlist&id=708949&order=&sfx=7 
Филмът беше многократно излъчван по БНТ. Разкрива част от уродливата същност на комунистическия режим през очите на храбрия Янко Янков. Ще чуете ужасни неща за терор, насилие, убийства! Моля, кажете няколко думи, споделете своите впечатления!Препоръка към въпросния филм.
**** По онова време (пролетта на 1970 г.) бях третокурсник, и като изпълняващ длъжността "Коректор и стилов редактор" в студентския вестник "Софийски университет", ако не бях в някоя от трите университетски читални, бях може би най-често пред пишещата машинка в редакционното стайче на първия етаж на университета, дето се навъртаха мнозина млади и вече известни автори, като белетриста-драматург Георги Богданов, поетите Кирил Кадийски и Воймир Асенов, автора на епиграми и вицове Тодор Климентов, Стефан Бесарбовски, философът Кирил Кертиков и др. Бе към края на времето за обяд, в мензата посетителите бяха оредели, седях сам на маса, когато насреща ми се настани Янко Дунев (в І курс Янко бе от нашия курс по Българска филология, но на следната година, говореха колегите, бил се прехвърлил в Юридическия факултет) и захванахме следния мухабет...

   - Кирилов (в редакционното каре се подписвах с бащиното си име), подай заявление за сътрудник, добави си автобиографията и три снимки като за паспорт.
   - Сътрудник? - питам, надвесен над чинията.
   - Условията са изгодни, получаваш 80 лева, нещо като стипендия.
   - И какво трябва да правя срещу тия пари?
   - По празници връзваме червена лента на ръкава и дежурим нощем около университета, ще следиш кои от нашите студенти и преподаватели разпространяват политически вицове, а по Великден, Коледа и други разни религиозни поводи, ще следиш кой влиза - кой излиза от "Александър Невски" и ще ни информираш, да кажем, по една страничка текст на седмица.
   - Съжалявам - казвам, - не ставам за тази работа, ами че аз, Янко, не мога да пазя тайна и ще ви скапя организацията.
   - Не се безпокой, ние внимателно сме те огледали и сме те преценили. Чакам да донесеш трите неща, за които ти казах. 
   Бел.м., tisss.