ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (877.)
...И всичко стана жално моментално:/ и хората, и бедното предградие,/ и снимката, излязла тъй добре;/ и двамата се гледахме печално,/ и нейде сe обади едно радио:/ "Вероника, животът е море!"– Валери Петров (1920-2014)*
12 maj 1989
12 maj 1989
БРАТОВЧЕДКАТА РЕНИ
БРАТОВЧЕДКАТА РЕНИ
Писмо от Рени. Пощенско клеймо с дата 20 април 1989 г., гр. Толбухин**. Картичка от морския бряг край Балчик. В далечината – платноходка, а над платноходката пухкави симпатични облачета, небе, чайки. Върху гърба на картичката – с отчайващо грозен, защото е очевидно разкрасяван надпис с химикалка: "С много обич, Рени!" В долния десен ъгъл на листа се мъдри рисувано с лилав флумастер сърце, пронизано от отровно-зелена стрела, и капки кръв, четири броя, кървави. Картичката е илюстрация към четиво върху карирания лист, от познат вид хартия, върху която доносниците си пишат доносите, а жалбоподателите си пишат жалбите, заявления, молби и прочие болежки, и които листове във формат А-4 човек може да си купи по за 1 стотинка парчето от всяко павилионче за вестници, пури, вафли и близалки. Текстът върху листа...
Здравей, Верче!
Как си??? Получи ли ми писмото? Извинявай, че ще ти пиша с такъв тон, ама си го заслужаваш! Ако искаш, после ми се сърди, колкото искаш, няма да се обидя! Поне за баба и за майка ти си помисли!
Майка ти преди малко ни се обажда, плаче по телефона и не знае какво да прави. Не съм си и помислила, че можете да бъдете такива с Надя. Да не мислиш, че като отидете при баща си, много ще спечелите? Още след една седмица той ще ви изостави и ще се чудите после какво да правите.
Бил ви обещал, че ще ви води всяко лято на море... Празни приказки... Колкото ви води и друго лято. За една седмица, и толкоз! Да не мислите, че ще сте на кяр! Баща ти ви иска, за да грабне колата и апартамента... А после???...
И си помисли! Повече може изобщо и да не видите баба Вичка***. През ваканцията, както знаеш, бях на село. Не съм ти казвала, но сега ще ти го кажа – баба е постоянно в напрежение кога най-после всичко ще свърши. Помислете си хубавичко и за нея. Вече не е млада и може да се разболее. Да не мислиш, че й е леко! Тя се надява да останете при майка ти, ама вие какво??? – най-неочаквано решавате да се измъкнете, ни лук яли – ни лук мирисали... И сами виждате какво става у вас, нали! Ама сте готови, щом някой пръст ви покаже, и да хукнете след него.
И какво е това "ще видим"! Или не сте решили още при кого да останете, а??? Аз също знам какво става у вас. Недей да си мислиш, че съм далече от тези неща. На майка ти, дето ви е отгледала, да й сервирате сега такава изненада… Ами че тя съвсем без нерви ще остане... Майка ти, дето всичко ви купува, а освен всичко това хрантути и баща ти, сякаш той не е от това семейство, ами е на пансион... Ами баба, дето толкова неща ви изпраща от село! Къде друг път ще видите такова нещо?! Или при другата ви баба, на баща ти при майка му, а?!
Майка ти ще гледа всичко да направи, само и само за да те освободи от лятна бригада****, а баща ти и пръста си даже няма да помръдне. Затова ли искаш сега да останеш при него?
И си помислете хубавичко! Още веднъж ви казвам... И не си мисли, че те осъждам или оправдавам. Знам, колко ти е тежко и трудно в момента, и те разбирам. Но останете ли при баща си, нищо няма да намерите. И изобщо, не се колебайте, ами изберете майка си, защото тя не е вече толкова лоша. Тя въобще не беше такава избухлива, зла и много нервна, обаче баща ти я направи такава. С неговите натяквания и измислици, че му изневерявала...
И Надя какво си мисли?!... Че майка ти вече ще е луда да се жени отново ли?!... Достатъчно се напати тя с разни мъже и й стига. А ако стане така, че все пак си намери някой кротък мъж, нека и Надя да не си мисли, че майка ви ще ви изостави, което би направил баща ти. Та майка ви предостатъчно ви обича, за да си навлече още някой такъв като баща ти. Ами че тя, ако не мислеше за вас, хич нямаше да се тревожи. Ще ви даде зелена светлина, и край – заминавайте, не ми трябвате!
Крайно време е да разберете всичко. Не сте малки. Избирайте – майка ти или баща ти? И знай – нито те обвинявам, нито те оправдавам.
Рени
П.П.: Ако щеш, ми се сърди, ако не щеш – недей, твоя си работа!
* * *
Писмо от Вера. Дата на пощенското клеймо – 22 април 1989 г., Пловдив. Картичка от Стария град: Римският амфитеатър и прочие. В далечината –панелен комплекс, гордостта на родното ни соц. строителство. В небесата над 300-хилядния град – пухкави облачета. Върху гърба на картичката: "С много обич. Вера". В долния десен ъгъл – мастилено сърце, пронизано от стрела, и пак четири капки, ала този път: тъмносиня кръв. Към картичката, пак върху подобен кариран лист за жалби, доноси и заявления, послание:
Здравей, Рени!
Не мога да те позная. Като че ли това не си ти. Вярно е, че можеш и да си съставяш каквото мнение си искаш за мен и Надя, и ние не сме задължени да ти се сърдим. Но разбери, винаги съм те смятала за една от моите най-добри приятелки. Знаем, че желаеш да ни помогнеш, но ни остави сами да решим. Просто ние не желаем да се влияем от чуждо мнение. Трябва да си живял в тази атмосфера, да си го изпитвал, а не да си го чул от устата на друг, и тогава ще имаш право да решаваш.
Обвиняваш ме, че измъчвам майка и баба, но така и не ми стана ясно в какво ме обвиняваш. В това, че – наред с майка, баба Вичка, моята сестра Надя, теб и други – обичам баща си ли? Питаш: Какво е това "Ще видим", или не сме решили още при кого да останем? Но сама прецени лесно ли се избира между роден баща и родна майка.
С Надя досега не сме решили дали ще останем при единия или другия, и ни учудва, че ти си по-компетентна от нас в това отношение... Благодарим за съветите относно въпроса, но ни остави сами да решим.
С обич: Н. и В.
* * *
Вероятно вече се питате какво отговорила компетентната Рени. Може би ви се ще да узнаете още нещо за истинското състояние на нещата в това злополучно семейство. Разкошни са рано помъдрелите ни деца. Чудесна си, Рени! Наистина изпитах ужасни угризения на съвестта, докато четях и си записвах с разплакани очи, притиснал до гърди хавлиена кърпа, какви съм ги вършил досега.
БЕЛЕЖКА:
Случаят не е от типичните а ла Хари Потър четива, любими на изискания читател. По онова време трите момиченца бяха: Рени – на 13, Вера – на 12, Надя – на 9 години, а жалкият обект на ужасните обвинения, таткото, който обещавал да си води дъщерите всяко лято на море, е преписвачът*****. Но какво значение кой е той! Всеки мъж би могъл да стане татко и да изпадне в подобна ситуация, ако си има дъщеря, особено пък ако дъщерите са две и освен това си имат братовчедка в далечен край на България. Неприятна работа, бих казал – не се отваря дума нито за магьосници, духове, за жени с три цици и рибя опашка, хвърчащи джуджета, магьосници или за уроди с рога, та преписвачът само смирено моли: евентуалният почитател на най-елитна проза, съставена от изискани чорби тип "Хари Потър" и прочие, да прояви известна доза търпение. Уви, това тук не е модерна литература!
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 31 jan. 2022
___
* Валери Петров (1920-2014), из поемата "Тавански спомен" (1942).
** Днешният град Добрич.
*** Тъй в добруджанските две села назовават адашките на английската кралица Виктория, а случва се за тежест да добавят Печувца (Печовица), което ще рече "невястата му на Петър".
**** В онова време (1988) полето край Пловдив бе замляно със зеленчук, та през ваканцията децата от началния курс също ги извозваха с автобуси да берат чушки, домати, краставици и каквото днес, след трийсет и три години демокрация, няма как да откриете повече вТракия, в най-плодната земя на Европа, изхранвала някога Римската империя с плодове и зеленчуци.
***** Който оформи текста на тази неизмислена история от детството на две дъщери – Вера и Надя, от които по-голямата, понеже не си харесвала името и го префасонирала от Вера на "Вероника", може би ще празнува рождения си ден точно днес, някъде на 150 км от Пловдив. Бел.м.,tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)