събота, 6 октомври 2018 г.

Публицистика – МИТИЧНИТЕ АНГЕЛ И МАРИЯ

МИТИЧНИТЕ 
АНГЕЛ И МАРИЯ

   Според родовата легенда, прапрадядо ми Ангел по турско бил кмет на селото Калугерово. Заклан е от османлиите показно насред селището. Синът му Ненко отива доброволец в Балканската война да отмъсти, както рекъл, за баща си. Внукът на заклания Ангел Керемидов – Борис Ненков Ангелов от Пазарджик, известен като Борис Дявола, не знам дали e бил на война, но го виждам на пост със затъкнат на манлихерата щик. Втора от четирите щерки на Борис е майка ми, омъжила се за последния от петима братя от Харманли Кирил година и нещо след като Кирил се връща от кървавите сражения на Българската армия с нацистите при реката Драва в Унгарската Пуста.
   Четири поколения мъже преди мен са основа на личните ми отношения с България. Името ми (да следвах испанската традиция) би трябвало да е Георги Кирилов Борисов Ненков Ангелов... Бояджиев. Ангел от Керемидовия род (един от четирите рода, основали Калугерово след бягство от разграбеното от османлии Търново) убил турчин или двама турски чапкъни, че му посегнали на честта. Ненко – синът му, израснал сирак и се заклел да отмъсти "на турците", ала на фронта умира не от куршум, а от болест. Борис – дядо ми, израства и той сирак от 12-годишен с баба си Мария, по-малката си сестра Мария и майка си Елисавета.
   Пожелал я овдовялата Елисавета за съпруга заможен вдовец, някой си Тодор от Мало Конаре, и тя харизва своите две рожби на свекърва си, па се преселва в дома на Тодор да се грижи за чуждите сираци.
   Ангел е клан на дръвник през пролетта на 1876 г. Жена му Мария била доста млада, и хубавица ще да е била... А той кмет. Ще да е бил поне 35-36-годишен, когато трима мераклии от съседна турска махала го посещават в дома, и както гласял неписаният закон на Аллах, т.е. Законът на ятагана, разполагат се в дома му като господари, ядат, пият, плюскат. Посегнали да се гаврят с жена му. Съблекли я гола младата първескиня да им прислугва, а кмета Ангел заставили насред одаята "диван чапраз" да стои и да гледа какво вършат с жена му, че да им е по-як кефът. Като се понапили, един подир друг тръгнали навън да пикаят. Рекъл първият турчин на Ангел да го съпроводи, че да не се спъне в разкаляния селски двор. И Ангел докопва секирчето от плета, бастисва единия, двамата ли, пък третият успял да побегне. Връща се оцелелият на следния ден с глутница чапкъни от околните турски махали...
   На този дръвник са посечени стотици българи... Станало то малко преди или непосредствено по време на въстанието от Април 1876. По турско време Калугерово, като манастирско село, се ползва с особен статут, калугеровчани плащат данък не на султана, а на местния християнски манастир „Св. Никола”. Историците да обяснят на що се дължи таз привилегия, важно ми е, че случаят се помни в Калугерово, Пазарджишко, и до ден днешен. Когато най-малката от щерките на Борис – леля ми Виолета, сто години по-късно, около 1975 г., отива да си дири правото на земя, калугеровци прокарват ток и вода до имота й чак горе, на рида над селището, нещо, което инак отказвали на закупилите калугеровска земя днешни софиянци.
   Екзекуцията на Ангел била показно извършена. Курдисали дръвник насред мегдана и в присъствие на съселяните му джелатинът го заклал. Тъй си тръгва от белия свят едва 35-36-годишен, в разцвета на силите. Може и по-млад да е бил, не мога да си го представя кмет, ако ще да е бил по-млад. Тършували чапкъните из Калугерово и из къра наоколо за хубавата Мария. А тя – родилката първескиня, през градините кални, през трънаци и урви към Пазарджик хуква с пеленаче шестмесечно, още некръстено. Разправяла на внуците години по-сетне как треперела от страх под дървен мост над Тополница, докато над главата й изтрополели копитата на оназ башибозушка потеря.
   По онова време била не повече от 18-годишна. Може и по-млада да е била. Връщане за нея назад вече нямало. И се прислонява у роднини в Пазарджик. Ето тая Мария, заради чиято хубост Османската власт затрива съпруга й Ангел, ми е прапрабаба. Пеленачето, по-късно кръстено в Пазарджик, е прадядо ми Ненко (че върху ненките си го изнесла от ужасиите майка му). През 1912, когато се отваря войната между Царство България и Османска Турция, Ненко (1875-1912) отива доброволец на фронта да се бие. Бил ли се е, не се ли е бил, не зная, но умира от болест нейде по бойните поля на Егейска Тракия, доколкото се говори в рода.
   Тая негова млада съпруга повече не се жени. Шиела дрехи от шаяк. От нея наследство в дома на родителите ми в Пловдив e крачна машина "Сингер", Made in USA, произведена през 1837 г., която баща ми измъкна от въглищата в дядовата къща, почисти я от ръжда, направи й нов плот от махагон, потегна я, смаза я, настрои я и шевната машина работи и до днес.
   Два сирака оставя Ненко – Борис и Мария. Щом бил 6-месечно бебче през пролетта на 1876, значи в трийсет и шестата си година ще да е издъхнал. Жена му Елисавета (прабаба ми) по онова време е 24-25-годишна. Пожелал я за съпруга вдовец с три деца, някой си Тодор от Мало Конаре, но не пожелал рожбите й. В знак на любов приписва й три и половина декара земя в землището на село Хаджиево край Марица, по средата на стария разнебитен път Пловдив-Пазарджик, не по магистралата на турските сладкопойни сериали.
   Подир смъртта на баща си и забягването на майка си, 14-15-годишният син на Ненко – Борис, издебва един ден, кога Тодор е нейде по къра, и се изправя пред майка си в дома на вдовеца от Мало Конаре с нож в ръка. "Зарязала си ни, да гледаш чуждите. Скоро да се прибираш!" – такива били уж думите му. Тая дарена земя край Хаджиево майка му приписва нему, предполагам – от гузна съвест.
   Парчето от три и половина декара тракийска плодна пръст край Марица ми е наследство, на мен и сестра ми. Като си помисля колко тънка е нишката, източила се от ония митични Ангел и Мария, свят ми се завива... И друго ми иде на ум: жените в моя род по майчина линия раждат за първи път, навършили 20-21 години. Така e с баба ми Невена от Перущица, така било с майка ми, така е със сестра ми, а и моята дъщеря Вера роди в двайсет и втората си година.
   Едва двайсетинагодишен, дядо ми Борис взема за жена пристанушата* от Перущица Невена, 21-годишна. Двамата имат пет деца: Вяра (1920), Надежда (1925), Любен (1927), Василка (1928, родена на Василовден) и Виолета (ок. 1932). По съвет на брат си Гълъб, Невена (баба ми) кръщава първите си три рожби Вяра-Надежда-Любов; но ни едно от рожбите си не кръщава на свекървата. Случайно ли е! Има работи, които не се прощават. А Борис (дядо ми) от малък бил буен, самостоятелен, независим. 16-годишен се отделя от майка си и започва пари за имот да сбира като чукач на коноп за близката въжарската фабрика зад канала в Пазарджик. Другите чукачи норма – норма и нещо, той – по две и повече норми правил на ден. Според една от няколкото версии оттам е прякорът, с който беше известен на пазарджиклии..."Бъхта се като грешен дявол" – казвали за него.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 20 uni 1996 – edited by 6 oct. 2018 

Илюстрации:
- Пазарджик, 1945 г. Любен и Надежда, две от децата на Борис Дявола (горе);
- Борис и Невена – втора от трите рожби на пожаления в клането през Април 1876 г. петгодишен Гочо х.Трендафилов (долу).
___
* Мома, която е пристанала (разг.), т.е. сама отишла при онзи момък, на когото близките й не пожелали да я дадат за жена. Не я давала за невеста майка й, в случая прабаба ми Спаса от Перущица, затова че Борис по онова време, по думите й, бил фукара (беден), докато семейството от перущенския род било сред най-заможните, понеже рано споминалият се Гочо (Георги) х. Трендафилов се замогнал, като търгувал с маслини, мандарини, фурми и друга стока, чак от Близкия Изток докарана в Перущица. Тоя Гочо, който знаел турски, гръцки, арменски, местните заради благия му нрав ползвали вместо кадия, когато имали да решават спорове помежду си. Бел.м., tisss.


Ars Poetica – ОТ АДА

 ОТ АДА
На Вера


В катранен фрак, кой знае как, 
яви се Дяволът пред мене 
с патъци модни на бос крак 
и блеснали очи зелени.

В съня ми снощи се яви 
и някак си изкристализира 
с онази фраза: C'est la vie*
светът е изветряла бира.

Учтиво ме простреля с пръст, 
и кой да предположи! – 
 не лъхаше ни капка мъст 
откъм блестящата му кожа.

– Каквото и да мислиш, знай – 
угрижен Сатаната рече, – 
ти вместо да живееш в рай, 
живееш с ада в теб, човече.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 9 apr. 2008 – edited by 5 oct. 2018

Илюстрации:
- Лъв с асцендент Овен - взривоопасна смес, според коментатори на зодиака (горе);
- с Вера – Водолейчето, едва на четири години, а с толкова мъдрост в очите (долу).
––

* Такъв е животът (фр.), бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...