.jpg)
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (953.)
Детските ни години са преддверие към истинския живот, населено с вълшебства и с истории, които винаги завършват щастливо. В действителност обаче всички един ден умираме и в Отвъдното вероятно духовете ни ще се питат един друг: Ти откъде идеш, скъпи? Знам какво ще отговоря: Моето Щастливо царство беше една тъмна изба, два метра вкопана в земята на пловдивската уличка Ниш*. – Аноним (1947)
25 oct. 1999
ИЗБАТА НА УЛИЦА НИШ
Живеехме в единствената изба
на улица Ниш в ужасния Пловдив,
в квартала на бежанците и бедняците,
на вдовиците и сираците от войните.
Другите живееха в къщи с градинка отпред
и чешма на двора, при баба и дядо,
а ние се завирахме под наем в изба –
единствената изба наоколо,
но приятелите все пак държаха на мен.
Два метра под земята мина ранното ми детство,
когато майка и татко ме заключваха,
за да спечелят пари за ядене,
и аз си играех с мишленцата
и мечтаех да си имам брат,
който така и не се роди,
а хазаите ме измъчваха, като удряха с точилка
по пода, т.е. по тавана над мен,
над главата ми, и аз крещях от обида,
и нямаше как да избягам от избата.
Но приятелите все пак държаха на мен.
Да те измъчват две млади жени в разцвета си
и майка им страховитата Цвета,
огромната хазяйка Цвета Дърварова,
е неприятно, разбира се,
особено когато си нямаш брат,
на когото да се облегнеш,
и няма къде да избягаш.
Но приятелите все пак държаха на мен.
Светът е чудесен, когато излизаш от изба,
два метра изпод земята когато излизаш –
това знаете ли! Това знаете ли?
Слънце, не насълзявай очите ми,
защото два метра са си два метра все пак –
мъртвецът го заравят два метра в земята,
а бях само едно самотно хлапе на пет,
така че знам какво говоря,
и въпреки това, приятелите държаха на мен.
Да имаш приятели е много готино,
когато си заключен в избата на улица Ниш
и хлапетата идват пред прозореца
да въртят пумпал, да играят на стъклени топчета,
за да не полудееш сам в тъмната изба
с онези три жени, които тропат с точилка отгоре,
коленичили върху пода на горния етаж –
три весели вещици над главата ти.
Там, два метра в земята, когато си още дете,
често е неуютно, влажно, студено, самотно,
но въпреки това, приятелите държаха на мен
и няма как да забравя избата на улица Ниш.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 14 apr. 2022
Илюстрации:- Избата, която бе моето детско царство.- Петгодишен с подарък от дядо Коледа.
на улица Ниш в ужасния Пловдив,
в квартала на бежанците и бедняците,
на вдовиците и сираците от войните.
Другите живееха в къщи с градинка отпред
и чешма на двора, при баба и дядо,
а ние се завирахме под наем в изба –
единствената изба наоколо,
но приятелите все пак държаха на мен.
Два метра под земята мина ранното ми детство,
когато майка и татко ме заключваха,
за да спечелят пари за ядене,
и аз си играех с мишленцата
и мечтаех да си имам брат,
който така и не се роди,
а хазаите ме измъчваха, като удряха с точилка
по пода, т.е. по тавана над мен,
над главата ми, и аз крещях от обида,
и нямаше как да избягам от избата.
Но приятелите все пак държаха на мен.
Да те измъчват две млади жени в разцвета си
и майка им страховитата Цвета,
огромната хазяйка Цвета Дърварова,
е неприятно, разбира се,
особено когато си нямаш брат,
на когото да се облегнеш,
и няма къде да избягаш.
Но приятелите все пак държаха на мен.
Светът е чудесен, когато излизаш от изба,
два метра изпод земята когато излизаш –
това знаете ли! Това знаете ли?
защото два метра са си два метра все пак –
мъртвецът го заравят два метра в земята,
а бях само едно самотно хлапе на пет,
така че знам какво говоря,
и въпреки това, приятелите държаха на мен.
Да имаш приятели е много готино,
когато си заключен в избата на улица Ниш
и хлапетата идват пред прозореца
да въртят пумпал, да играят на стъклени топчета,
за да не полудееш сам в тъмната изба
с онези три жени, които тропат с точилка отгоре,
коленичили върху пода на горния етаж –
три весели вещици над главата ти.
често е неуютно, влажно, студено, самотно,
но въпреки това, приятелите държаха на мен
и няма как да забравя избата на улица Ниш.
–––
* Улица от осем къщи с малки дворчета в североизточното подножие на Джендем тепе.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)