1 uli 1992
Царица е розата, но излъчва печал
и богатства, които не съм и мечтал.
Карамфилът е скучен любовник проклет.
Нарцисът носи душа на поет.
От ветрец полюшван, макът в полето
навява ми спомени детски в сърцето.
Синчецът следи маргаритката бяла
както мъжко око – мома закопняла.
Минзухарът е свеж удивителен знак.
Кокичето... знаем го колко и как
първо напролет пробива снега
и храбростта му не е шега.
А пък лалетата, като мометата –
шумни девици с напъпили цици.
Гергините, като балерините,
целите – разкошно предчувствие.
избухва пред моя взор удивен!
И виждам това зачервено петле
как над боклуците изпъва вратле –
над вонящите люспи,
над огризките гнили
от банани, от тикви,
от зелки и сливи,
над цялата дива смрад на Пазара,
покрай сергиите и тротоара.
Продавачката веща любезно ти казва:
– Да увия ли, значи,
три цвята в хартия
за две десетачки?
– О-о, достатъчен ми е и един!.
– А какъв си харесахте, жълт или син...?Един без луксозна хартия от тез
ще ви струва ни левче по-скъпо от шест.
Шест лева... И ще отнесете един
на своя очакващ Ви мил господин.
Какво са шест лева! Ох, нищо не са,
но когато ги нямаш, тъй много са те!
И срамежливо, с въздишка в гласа
питаш за цветето в кофата смет.
– Ах, онова там ли! – продавачката сива
боцва те леко с усмивчица крива:
– Вземете го, моля.
...И ето, ти идваш с цвете в ръката.
Ти влизаш сияеща в моята стая.
И аз, като виждам това, вече зная,
че дошла си и вече оставаш у мен
с това цвете в ръка до сетния ми ден.
- Моята потомствена баронеса.
- Онова цвете стана нашия знак.
* Нищо тук не е измислено, както впрочем и в повечето ми текстове. Марин Кадиев (1939) – университетски преподавател, както сме в кафене насред Пловдив, ей така се изрази: "Завиждам ти". Защо! – чудя се. – В момента съм до ушите в неприятности! А Марин: "Само трябва да си седнеш на задника и да опишеш този твой живот. Куп готови сюжети имаш". Бел.м., tisss.