tisss: 08/01/19

четвъртък, 1 август 2019 г.

Задължителното гласуване срещу митинговата демокрация

Задължителното гласуване
vs. митинговата демокрация

По повод дискусия в Интернет-форум от 2 август 2013 г.

Цитат: ...Когато изборите не са задължителни – колкото по-малка е била избирателната активност, толкова по-нелегитимна е държавната власт.

Уязвима ли е основата, върху която градите тезата си? Да не гласува, когато не е убеден в ефективността на изборния модел, за гражданина също може да е въпрос на личен избор. Само че този път това вече е вот срещу тоталната манипулация под бойкия абсолютно фалшив за географските ни ширини лозунг "За честни избори!"

Протестните шествия в момента са несъгласие със системата за избор на народно представителство, несъгласие и с модела, чрез който са формирани партиите у нас след "славния за партийците" Десети ноември 1989 г. Няколко хиляди (или стотина) души висят и скандират всеки ден пред Парламента и пред Правителството, но този род протестни шествия са само върхът на айсберга, на народното брожение. Взрете се в миналото у мнозинството кресливи фронтмени и анализатори на демокрацията по митингите в България и по телевизионните студия, и си отговорете: тези ли са достойните личности?

Повече по досегашния начин вече не може да продължава – да, това е смисълът. Задължителен или не, обаче, вотът си остава вот. А да излезеш от играта, в която предварително си обречен винаги да губиш, засега може и да е най-полезният ход при днешното положение на нещата в държавата, но това ли е пътят да се отървем от мъртвата хватка на алчното невежество, лъжата и лицемерието? Бъдете здрав!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 2 avg. 2019

- Ушевите слухтят дори и когато си сам в кенефа (горе);
- Рай на безхаберието и политическите тарикати (долу).

Илюстрациите са на чеха Йозеф Лада (1887-1957).

Години има оттогаз,
бледнее бялото чело,
но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.*

Мария Магдалена в пещерата, картина от Жул Джоузеф Лефевр**

НА ТАЗ, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО

На таз, която ми постла легло
и утеши ме в тъмен час,
макар без знатно потекло,
направи да съм рицар аз...

Лекуваше ми раните с очи,
изпълнена с копнеж и свян,
над мен тя бдеше с образ чист,
от гняв когато бях пиян.

С коси обвивайки ме, Боже мой,
целувайки ме с нежна страст,
макар – пехота, бита в бой,
се чувствах като рицар аз.

Превземах нейните гърди, корем,
премрежил поглед, луд, в захлас,
гласът й чувах покрай мен,
и по-щастлив не съм бил аз.

Когато в утрото на път поех
към нови дни, аз с дързък глас,
във вечна вярност й се клех
и после с други лягах аз.

Как лъгах я! О, как щурях
опиянен от сласт и мраз,
но само с нея, знам, че бях
въздигнат като рицар аз.

Към друга жалост оттогаз
не съм изпитвал съкрушен,
но любовта й в тежък час
усещам как кърви у мен.

Понякога ме хваща бяс,
че друг я гали призори,
ала виновен съм си аз,
че образът й ме гори!

Обречена на друг била,
проклинам си сам участта,
но друга не събуди в мен
мъжа за подвизи роден.