четвъртък, 1 август 2019 г.

Задължителното гласуване срещу митинговата демокрация

Задължителното гласуване 
vs. митинговата демокрация

По повод дискусия в Интернет-форум от 2 август 2013 г.

  Цитат: ...Когато изборите не са задължителни – колкото по-малка е била избирателната активност, толкова по-нелегитимна е държавната власт.

  Уязвима ли е основата, върху която градите тезата си? Да не гласува, когато не е убеден в ефективността на изборния модел, за гражданина също може да е въпрос на личен избор. Само че този път това вече е вот срещу тоталната манипулация под бойкия абсолютно фалшив за географските ни ширини лозунг "За честни избори!" 

  Протестните шествия в момента са несъгласие със системата за избор на народно представителство, несъгласие и с модела, чрез който са формирани партиите у нас след "славния за партийците" Десети ноември 1989 г. Няколко хиляди (или стотина) души висят и скандират всеки ден пред Парламента и пред Правителството, но този род протестни шествия са само върхът на айсберга, на народното брожение. Взрете се в миналото у мнозинството кресливи фронтмени и анализатори на демокрацията по митингите в България и по телевизионните студия, и си отговорете: тези ли са достойните личности? 

  Повече по досегашния начин вече не може да продължава – да, това е смисълът. Задължителен или не, обаче, вотът си остава вот. А да излезеш от играта, в която предварително си обречен винаги да губиш, засега може и да е най-полезният ход при днешното положение на нещата в държавата, но това ли е пътят да се отървем от мъртвата хватка на алчното невежество, лъжата и лицемерието? Бъдете здрав! 
 
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 2 avg. 2019

- Ушевите слухтят дори и когато си сам в кенефа (горе);
- Рай на безхаберието и политическите тарикати (долу).
Илюстрациите са на чеха Йозеф Лада (1887-1957).

Години има оттогаз,
бледнее бялото чело,
но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.


Мария Магдалена в пещерата, картина от Жул Джоузеф Лефевр**
НА ТАЗ, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО

На таз, която ми постла легло 
и утеши ме в тъмен час, 
макар без знатно потекло, 
направи да съм рицар аз... 

Лекуваше ми раните с очи,
изпълнена с копнеж и свян,
над мен тя бдеше с образ чист,
от гняв когато бях пиян.

С коси обвивайки ме, Боже мой, 
целувайки ме с нежна страст, 
макар – пехота, бита в бой, 
се чувствах като рицар аз.

Превземах нейните гърди, корем, 
премрежил поглед, луд, в захлас, 
гласът й чувах покрай мен, 
и по-щастлив не съм бил аз. 

Когато в утрото на път поех 
към нови дни, аз с дързък глас, 
във вечна вярност й се клех 
и после с други лягах аз. 

Как лъгах я! О, как щурях 
опиянен от сласт и мраз, 
но само с нея, знам, че бях 
въздигнат като рицар аз.

Към друга жалост оттогаз
не съм изпитвал съкрушен,
но любовта й в тежък час
усещам как кърви у мен.

Понякога ме хваща бяс,
че друг я гали призори,
ала виновен съм си аз,
че образът й ме гори!

Обречена на друг била,
проклинам си сам участта,
но друга не събуди в мен
мъжа за подвизи роден.

 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 2 fev. 2011 – edited by 1 avg. 2019
___
* Робърт Бърнс (1759-1796), из "Девойката, която ми постла легло".

** Картина на Жул Джоузеф Лефевр от Залата на френското изкуство (кр. XVIII-нач. XIX в.) в Зимния дворец на Ермитажа, Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...