ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (507.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (507.)

      Любовта не е емоция, а самото ти съществуване. – Руми (1207-1273)

МАЙКА МИ

Ако те нямаше в сумрака на живота,
в чашата на утринния здрач –
една студентка кафявоока
пред вратите на Девети*,
объркана от четене на книги
за принцове с мазолести ръце...

Ако те нямаше наивна и гореща
между Пазарджик, баща ми и света
на кухненските прибори,
на купища пране в неделя
сред облаци от синка и сапун...

Ако те нямаше в бедняшките квартири,
в заводските ръждясали дворове,
край тъжните освирепели гари
на нашите провинциални грижи...

Ако те нямаше ревниво нежна
към моите несбъднати успехи,
към моите неслучили геройства,
към моите световни грешки...

Ако те нямаше, какво би била Тракия,
какво – Марица с пясъците топли
и тези неуютни редове!

Бих ходил разпокъсан, зъл, наплашен,
един човек без нерви, без покъщнина,
бих пил отровни сокове от всичко,
което мъчи плахото сърце.

Мамо...
Какво ли щях да нарека тогава
с името Надежда,
ако те нямаше?** 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 13 mar. 2021 

Илюстрации:

- 1942 г. Пазарджик, майка ми, когато е 17-годишна.

-  1955 г., с мама и тате в Чепино, пред ез. Клептуза. 

–––

* 9.IX.1944 г., начало на публични съдебни процеси и екзекуции в следвоенна България.

** От сб. "Кардиф", самиздат, 300 екз. 1998 г. Бел.м., tisss.