неделя, 8 януари 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1152.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1152.)

  Няма по-хубав ден от днешния ден и няма по-скъп спомен от жестоко преживяното разочарование – жив съм, защото имам проблеми, да му мислят онези, които още не знаят това и не се любуват на живота, какъвто е отреден, но и какъвто сами са си го направили! – Аноним (1947)

  07 avg. 1981 

ПРАВ Е, НО МНОГО СЪМ МАЛЪК ДА МУ ПОМОГНА*

Прав си, както винаги, другарю 
малък си пред истината ти;
но и на това съм благодарен
,
че страхливо не ме защити.

Виждам как костюмчето си носиш,
как се извиняваш, сгърбен цял,
и гърмят в сърцето ми въпроси...

Колко ли мечти си надживял?

Колко ли красиво са те били?
Как ли нощем хленчел си от страх?
Как ли коленичил си безсилен?
Как забравил си да ходиш прав?**

Пловдив – столица на европейската култура

Plovdiv, edited on 8 jan. 2023

Илюстрации:
- Типичната атмосфера на пловдивско кафене.
- 1970. Третокурсник в Софийския университет.
___
Текстът е по повод реплика на Крум Марков (1946) – някогашен секретар "Идейно-възпитателна дейност" в ОК на ДКМС, по-късно инструктор (1981-1982) към отдел "Организационен" в ОК на БКП, Пловдив. Тази фраза Крум, с когото се знаехме от десетина години, рекъл на колегата от село Мулдава Иван Желязков (1946) по повод вестта за уволнението ми от местния младежки вестник "Комсомолска искра" през лятото на 1981 г. заради критична статия. Както Крум Марков се отнесе и сдържаният Спас Беловски, завеждащ по онова време сектор "Средства за масова информация" (партийната цензура) в ОК на БКП, бивш журналист от партийния пловдивски всекидневник "Отечествен глас". Така се отнесоха и колегата Върба Чавдарова от "Комсомолска искра", и Йорданка Аначкова от Радио Пловдив, и всички "приятели", които ме съветваха да замълча, да си трая, да не ровя поради каква причина "отгоре" са решили да ме прогонят от редакцията. Всъщност, дали с мълчание или с малодушието си, мнозина бяха участвали при вземането на каквито и да било решения "отгоре". Ще каже някой: тари бакии", но такива неща се случват и днес – кукловодите или политическите персони в България трийсет години след Десети ноември 1989 г. пак манипулират, и то пак по същия начин. Целта е да си кажешищо не зависи от мен; ами я да напиша купища люти признания в омраза към някого от вишестоящите", докато става дума за система. Срещу система не се воюва с мъст и злоба към един или друг неин служител, а с идеята, че ако наистина живеем в демокрация, всичко зависи и от всеки, който се е почувствал гражданин на Републиката. Нацията е голяма сила, когато осъзнава силата си.
** От сб. "Сутрин рано", изд. "Хр. Г. Данов" (1983), стр. 25. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...