.png)
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИНКъде ли е снегът от лани!/ Къде си, пухкав лански сняг?/ Останаха ми локвички от рани/ и Миналото в бързия му бяг. – Аноним (1947)
tisss: – Родихме си децата в подреден кофти свят и ги хвърлихме насред хаоса на слободията. Вече не знам родител 1 или родител 2 съм. Лъвицата Надя ми роди внук и внукът ми е палав хлапак – едва ли ще се остави отрепки за носа да го водят и да го лъжат, както лъгаха нас. И ще отмъсти за излъганите ни надежди.
Виктория: – Да разчитаме на внуците да си направят един по-добър свят.
tisss: – На Гребната база с байка съм.
Виктория: – Браво на теб! А аз дремя на работа в офиса.
tisss: – Представи си, че си пиеш кафето с чаша малцово уиски в приятна компания на къмпинг край Балчик или на терасата на хотел в курорта Албена, и тогава 1 юли ще ти се види райски!
Виктория: – Да, ама като си отворя очите, хич няма да ми се вижда райски.
tisss: – Както пее от сърце истинският певец – https://www.youtube.com/watch?v=by4rdGi4hXc ... Сравни го с воя на чалгата. Писна ми от хора, които ми говорят за политика с хъс на ощипани. Дали разбират народа тези гневни говорители с гняв и апломб. Висят си сред облаците, целите в бяло, целите в зъби и перушина. У нас, май и навред по света, политиката е занятие за персони с много голяма уста, мощен бял дроб и без сърце. Истинският, добрият стопанин обединява, фалшивият разпилява... Толкова е просто! Или както чалга-певците – все пеят за вечната любов и съвсем не разбират, че за съкровени неща се изразяваш човешки, не се мяука, нито се наддава вълчи вой, не се крещи от трибуната с камерите и микрофона.
Виктория: – И интересчии.
tisss: – Тъпаци алчни, нагли.
Виктория: – Абсолютно! Най-вече нагли, защото се самозабравят.
(Два часа по-късно.)
tisss: – Толкова е хубаво сред природата! Току-що се прибрах от Гребната база.
Виктория: – Че много рано! Изобщо не ми се стои затворена в офиса.
tisss: – Тръгнах в 7, там бях в 7,30 ч. Доста народ обикаля наоколо: велосипедисти, пешеходци, гребци в Гребния канал, гларуси и чайки, влюбена мъжка гургулици над главата ми – явно си имат малки. Гларусите ловуват пред очите ми, току някой кацне на три-четири метра от мен, върти главица, оглежда. Хвърля ли му шепа слънчоглед, идва да кълве. Една мъжка лисица миналата година, докато белех ябълка, зад гърба ми дойде да рови из обелките...
Виктория: – Как разбра, че е мъжка?
tisss: – Появи се възрастен мъж с шише прясно мляко и голямо парче евтин салам. В храстите сложил кутия, тури всичко това в кутията и взе да подвиква към храстите зад мен: "Лиско, Лиско, ела, Лиско". Спира народ, снима лисугера със смартфоните.
Виктория: – Обожавам лисиците.
tisss: – Преди две години може пък и същият лисугер да е бил: дойде, измуши се из храстите, дето се бях забил да чопля слънчоглед, и аз го снимах. Питам работниците по поддръжката за тази лисица, казват: "Знаем я, слиза до водата да лочи".
Виктория: – Ако можех да си гледам фенек, щях да си взема. Невероятни са. Всички лисици са красиви.
tisss: – Грациозен хищник, и мен ми харесва. Фенек** е пустинна лисица от Сахара, която Екзюпери описва в "Малкият принц".
Виктория: – Тези дни, като бях в Прага, го видях на живо. Много по-хубав е.
tisss: – Моят лисугер от Гребната база е по-едър и по-красив.
Виктория: – Дано не го убие някой! Че всякакви гадове ги има.
tisss: – Всяко лято някой се самоубива или го убиват. И то е част от Гребната база.
Виктория: – Кофти!
tisss: – Миналото лято мой приятел, който обеща да ми даде да покарам моторната му лодка на спасител, го виждам разстроен. Какво ти е бе, Гошо, – питам го, – да не си болен? Сочи ми високо едно дърво: "Идвам на поста с моторницата в осем и трийсет сутринта и гледам: едър, як мъж виси на дървото и вятърът го обръща ту с лице към мен - ту с гръб". Някаква любовна история... Писаха в тукашния вестник, човекът на 52 години дошъл чак от град Стамболийски тук да се обеси.
Виктория: – Малийййййй!
tisss: – Преди десетина години полицай в патрулката със служебния си пистолет се самоуби на алея край Гребния канал. Пак нещастна любов. Младо момиче от Смолян си вързало камък на шията и се хвърля от моста на влюбените над Гребния канал... Говореха, била добра плувкиня.
Виктория: – Луда работа!
tisss: – Райско място! Мислил съм: като да има някаква магия, та все тук избират да си сложат край в отношенията със света нещастни хора в разцвета на живота си.
Виктория: – Гадно е да се самоубиваш, болезнено! Като може с хапчета...
tisss: – Майка им на щерките ми три пъти се трови. След втория опит ми е говорила: "Колко съм била глупава!" – и все пак прави и трети опит... Изпила беше пет опаковки фенобарбитал (ок. 50 хапчета).
Виктория: – Ами тя си е била за лудницата!
tisss: – От 16 часа на 31 август 1983 г. до 6 септ. 8 ч. сутринта баща ми береше душа в Клиниката по изгаряния тук, в Пловдив, и всеки ден първо минавах през пазара да купя плодове за тази, която по същото време беше в Психиатрията на Джендем тепе, на 50 м над Клиниката по изгаряния, където баща ми в течение на шест дни умираше, след като жигулата му избухна в пламъци на паркинга на милиционерския блок в жк Тракия, след третия й опит да се самоубие с хапчета. Какво знаеш ти!
(Часове по-късно...)
tisss: – Приятеля си от детството Тодор два пъти съм го спасявал от удавяне, един Стефчо от добруджанското село Гурково, докато бяхме километър навътре в морето, му се схвана кракът и го извлякох жив и здрав на Балчишкия градски плаж; сякаш за благодарност този удавник Стефчо ми завлече дългосвирещата плоча с Литургиите на Чайковски. Жена ми три пъти съм я връщал от смъртта. Тровеше се: отначало, че след като бе живяла четири години във Варна, не можеше да свикне с моя Пловдив и Марица наричаше "кална вада", или заради мъж, когато е била влюбена.
Виктория: – Малеееее! Лягам си, че утре пътувам за Македония.
tisss: – В последното си предсмъртно писмо, писано в склада на огромния магазин, където работеше... Беше написала четири писма: до дъщерите, до родителите си, до любовника си, последното до мен: "Жоро, ти си добър, но разбери, Иван е слънцето за мен". Иван Щипков от Калояново, бивш пандизчия. Здрав мъжкар, груб, но честен.
Виктория: – Малеее!
tisss: – Объркал съм се, че е събота сутрин. Спал съм допреди половин час, след като се прибрах с байка от Гребната база, та се чудех до едно време защо, вместо по-ярко да изгрява слънцето, взе да притъмнява... Акъл море, глава шамандура!
.jpg)
.jpg)
.jpg)
