Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 28 февруари 2017 г.

Ars Poetica – МОРЯШКА КРЪЧМАРСКА

МОРЯШКА КРЪЧМАРСКА

Ах, не знам за какво, ах, не знам и защо
съм по тебе увлечен, пиян
като риба в ботуш, като звън на стъкло
от коняка, на пода разлян.

Да си свястна – не си, да си вярна – не си,
и се чудя на този мой шанс:
във леглата преспах на стотина жени,
но не бе като теб ни една.

Ти от мен просто нищо не си пожела,
но дивяхме като във вертеп
и сега като гарга увесил крила,
знам, не мога да дишам без теб.

Кой те знае къде с някой друг се събра,
аз съм спал изнурен като гроб,
щом събудих се сам, бях обрасъл в пера
и пиян от безумна любов.

Ех, жена, ех, моме само с капчица свян,
с твоя розов корем ме плени,
с тези плътни гърди и коси, рамена
ме удави в море от мечти.

Моят кораб голям вече люшка се там
и бучи вече тъжният рог:
бях доволен до днес, че оправям се сам,
ала днес съм пиян от любов.


Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 22 jan. 2007 – edited 28 fev. 2017