Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 29 декември 2012 г.

Ars Poetica - Wish You Were Here

 или ТИЧА ХУБАВАТА ДЖЕНИ




Тича хубавата Джени. Цялата е вир-вода.
А ръжта е до колени. И вали дъждът...

Ах, дали ще я дочака оня мъж любим!
Над полето пада мракът, над селцето - дим.

И една самотна врана, сгушила се в храст,
там на пътя й застана и с човешки глас

дрезгаво изграчи, значи, стресна я дори:

"Мила Джени, ах, глупаче! Я, за миг поспри.

Твоят мил целува друга. В тая киша с дъжд
 трябва да си малко луда, да търчиш по мъж -

 мъж, за чийто ласки нежни няколко жени
 падат в свойте тънки мрежи влюбени сами"
.

Чу я Джени. Запъхтяна, даже и не спря.
 И оная черна врана се стопи в дъжда.

А селцето, към което Джени продължи,
ще я срещне там проклето със торба лъжи.


 ***
 Истината се узнава в някой кишав ден -
 че е Любовта такава, ако питат мен.

Пловдив, 9 август 2008 - 30 декември 2012 година


 ____________

 * Реплика към стихотворението на шотландския поет Робърт Бърнс (1759-1796) "Ако някой срещне някого в цъфналата ръж..." Бел.м., Jores.


четвъртък, 27 декември 2012 г.

Ars Poetica - Love Sick

или ЧУВСТВЕНО УВЛЕЧЕН



Видях те след обяд огряна от слънце;
стоеше край входа на нашия блок
и не знаеше, че те гледам отгоре,
от балкончето на Седмото небе.
О, достатъчно ми бе да те погледам
не повече от минута или две,
за да си спомня колко съм увлечен!

Говореше по джиесема, поклащаше ханш
като момиче, което си знае цената,
долу - пред входа на блока,
встрани от жените, дечурлигата, колите,
паркирани отпред - бъбриви, шумни,
потънали в ръжда и прах,
за да си спомня колко съм увлечен.

Нямах представа с кого говориш,
но това беше мъж, всеки случай,
защото затисна джиесема с рамо
и си оправяше косите като жена,
която си знае цената и кокетничи,
и защото ми се сви сърцето,
за да си спомня колко съм увлечен.

Не знам това стихотворение ли е
или само послание, написано ситно,
подпечатано с целувка от моя ангел,
но ти стоиш още там и аз те виждам
с широко затворени очи, в облаци
тук - горе, на Седмото небе,
за да си спомня колко съм увлечен.


Пловдив, 13 август 2011 - 18 декември 2012 година



Ars Poetica - The Way I Mate

или ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НАЦИОНАЛНО УВЕСЕЛЕНИЕ


Тръгнах из народа весел: хубав, спретнат и достоен,
да му се порадвам мъдро, както ми се ще на мен.
Слънце светеше над Пловдив, но за изненада моя
появи се леден вятър в тоя декемврийски ден.

Кукли, свирки, залъгалки за големи и за малки,
плюшени мечоци в черно, розов захарен памук,
Дядо Коледа, Снежанка кипреха се мило двамка
и шейничка с два рогача от картон висеше тук,

здрави просяци двамина мушеха се из тълпата,
циганка една саката щураше се тук и там;
балерини, шут, палячо се премятаха и значи,
цялата таз хубосия свежо лъхаше на чам.

Пих кафенце на площада, вестник си купих с награда
и към празничната врява тих се присъединих,
хапнах цаца, портокали, поприказвах ала-бала
и - тъй както подобава, седнах да напиша стих.

Имах хубава идея - всичко родно да възпея,
враговете на прогреса и мира да заклеймя,
но жената на съседа взе тъй нежно да ме гледа,
че издъно отегчена, музата ми отлетя.

Затова не се чудете, ако младите поети
пишат на провала мрачно, обладани от печал;
любовта разваля всичко, че мераците са слепи,
а светът ни оцелява само щото се е смял.

Пловдив, 25-26 декември 2012 година


Ars Poetica - Beautiful Agony

или ЛЮБОВТА СПАСЯВА СВЕТА




Краят на света утре щял да настане.
Часове ни делели от космически срив.
Как си представяш нас да ни няма:
ти - тъй нещастна, аз – толкова жив?

Което е писано, и тъй ще се случи.
Някой решавал вместо мен, вместо теб:
един да си иде като улично куче,
друг - опакован в коприна и креп...

Не, не вярвам на ония пророци,
предсказали края на нашите дни.
Как тъй в отвъдното мога да скоча,
като още ужасно ми се греши?

Земята е хубава, нежна и млада,
кощунство е точно тук да се мре.
Заричам те в кръста, в полумесеца, в ада,
ела да умираме от любов по-добре.



Пловдив, 20 декември 2012 година


сряда, 26 декември 2012 г.

Ars Poetica - On The Floor

или ОТНОСНО СТРАСТИТЕ 




Към страстите като към вино евтино недей посяга,
че страстите в живота ни са неслучайни.
От туй, що писано ти е, едва ли ще избягаш,
а Любовта все пак е съкровена тайна.



Пловдив, 24 ноември 2012 година


събота, 22 декември 2012 г.

Ars Poetica - Healing Guardian Angels

или ЕВА ОТ КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ


                                    На Яна


На уличка глуха в едно кафене
момиче свари ми кафенце горчиво;
кафето обичам уж сладко, но не…
тя беше така лъчезарна и жива,

че щом ме простреля с блестящи очи,
дъхът си усетих внезапно да спира
и Ангелски хор чух у мен да звучи
три нощи безсънни в мойта квартира.

Дал Бог кафенета за лев и за два,
че вече и доста кафе-автомати,
които през процеп ти пускат вода,
кафенце и захар съвсем по вкуса ти.

С цигара в ръка и с приятел на крак
ти щерките Евини гледай на воля
с осанка на мъж или просто глупак,
заел от Сократ ироничната роля

на древен мъдрец и на дърт философ,
в утайката който с трепет занича
да търси неземната своя любов
в силует на едно дяволито момиче,

любов да мечтае в далечни земи,
по острови нейде в далечни морета,
а тя покрай него тъй делнично шета
и казва с очета: „Ела и вземи!”

Напоследък са дните ми доста мъгливи
и изобщо неясни, та сам се не трая
и върти се в ума ми идеята дива,
че Адам в ден такъв е изгонен от Рая.


                                          Пловдив, 26 ноември 2012 година