ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1484.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1484.)

  Една жена или я обожаваш, или я оставяш да си тръгне... – Райнер Мария Рилке (1898-1970)

    12 dec. 2012

СЕКСАПИЛ

Дърво и камък от студ щом се пукат, 
и котката при кучето ляга да спи – 
спомнят си сякаш, че са съпрузи, 
пак стават кротки и много добри. 

На бъбрежа й вече той не се дразни, 
а и тя преоткрива го с усет на котка 
и в зимните нощи с тръпки и спазми 
любовта им отново влиза в леглото. 

Метнала голо бедро върху него, 
в ухото му духне ли, той я разбира, 
че тя е онази, която небрежно 
целувал е в същата тясна квартира. 

Януарският вихър клоните бръсне 
като ножче за бръснене затъпяло – 
какво го прихваща, дали не е късно 
да мачка до болка това голо тяло? 

Толкова свади, раздели, обиди, 
женски капризи, мъжки измени – 
с тояжка, накуцвайки, Зимата иде, 
отдавна го няма лятното време. 

Случайно зърне ли някой жената 
разхубавена, хем сочна такава, 
ще й запечата с целувка устата 
и ще я люби, както тя заслужава. 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 15 jan. 2024

Илюстрация:

- Младият Райнер Мария Рилке (1898-1970).

- Не е нужно да я разбираш, само я обичай!

––––*Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%A0%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA – Може би най-нежният лирик в европейската проза по време на двете световни войни и след това. Бел.м., tisss.