Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 26 януари 2016 г.

Ars Poetica - ПЛОВДИВСКАТА ЦЕНТРАЛНА ЖП-ГАРА

ПЛОВДИВСКАТА ЦЕНТРАЛНА ЖП-ГАРА

Отмина нейде с лятото на тоя ден сърцевината жълта,
като жълтък в мъглата слънцето клони на запад,
ветрец косите роши пак, устата хладен въздух гълта
и детски пръстчета небето с шоколад и восък цапат.

Вагоните изнизаха се зад завоя покрай фабриката стара,
разтъпкваме се с няколко връстници по перона
и Пловдивската боядисана във охра тъжна гара
край нас на купища изсъхналата шума гони.

Къде да идем, като иде пак неделя и отминал – влакът,
отсреща в закусвалнята сервират люта супа
и като нас такива неугледни, изгладнели чакат
и всеки във балтона си се сврял като в хралупа.

Животът е това, дотука поиграхме си доволно,
опитахме от всичко и не беше никак скучно,
днес купих си за зимата едно червено поло
и смятам да се върна в себе си и да си врътна ключа.

И всичко в тоя град ми казва сякаш: „Сбогом-сбогом,
помахай със ръчица и оттук по-надалеч се махай”.
Детенцето у мене тук мечтаеше си толкоз много,
че от желанията още нощем свива ме стомахът.

А няма накъде – роден тук, пленник си оставаш
на всичките истории сърдечни и в сърдечната ти болка
по дяволите отминава и световната суетна слава,
и на перона стар витае пак предчувствие за пролет.


Plovdiv, 16 noe. 2007 – redact. 26 jan. 2016