Ars Poetica – ВЕТРЕ!

ВЕТРЕ! 

Ветре, защо плачеш?
Кой с пресметливи пръсти
лови звезди през целия ден?
Затворена,
с няма уста скимти вратата
и ключът в ключалката сам се върти.
Изход няма,
щом мълчим,
щом се стараем
да не изглеждаме замислени
с тези деветдесет и девет бръчки
върху челата високи,
върху челата световни.

Ветре, питам – защо
скимтиш пред вратата?
Стани.
Свий в юмрук петте сетива.
Опъни тетивата и стрелата сама
да полети срещу сенките пъргаво-снажни,
срещу силата брутално-сърдечна,
срещу страха, който лае
и сърцата гризе.

Ветре, чуй се!
Ветре, стопанино,
влез в този дом,
изхвърли през прозореца
мрежата скъсана
и върни се в небето,
и върни
се
в небето.
От ревера на подлостта
звездичките внимателно да смъкнем
ний, простодушните,
ние, работните...

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, the winter of 1994 – not edited 31 jan. 2017