Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 13 декември 2016 г.

Ars Poetica – РЪЖЕНАТА НИВА

РЪЖЕНАТА НИВА


Кой тичал в ръжената нива нощес под пълната луна?
Кой при любимия отивал, привързал с панделка душа,
ала косите си разпуснал – ветрецът с тях да поиграй
и кой със начервени устни оттук е минал? Кой го знай!

Докато сън
дълбок сме спали в очакване на Любовта,
докато само сме мечтали, край нас притичала е Тя –
с коси златисти или черни, разпуснати или на кок,
с очи учудено вечерни и дъх на сладък гроздов сок.

След нея като шлейф на рокля Нощта разтваряла се там
със усета на умна сова подир мишле от смут и свян.
Не знаела защо самичка притичва в нощния покой
и всъщност, тя ли го обича... обича ли я всъщност той?

Дали не е хитрец измамник, обзет от мъжки бесове?
Дали жена той нейде няма, която "миличко" зове…
И Боже мой, какво тогава ще трябва да се обясни!
Не вярвате ли, че такава е всъщност Любовта, уви?



Моме неопитно, кокетка, жена в най-зрелия си чар
или бъбривата съседка – съпруга на приятел стар,
коя от вас би устояла, когато в най-нечакан час
открие, че е пожелала плътта й някого от нас?

Да казвам повече не бива, налага ми се тук да спра –
открих сред ръжената нива една единствена следа
и стори ми се, че момиче е минало нощес оттук
и някой много го обича, и даже е по него луд;

какво помежду тях се случва, не ми е работа, уви! –
животът и така е скучен, животът някак не върви,
уж слава и парици имаш, дом, вещи и какво ли не,
докато Ръжената нива случайно не те призове

и не откриеш най-случайно, че всъщност и не си живял,
до този миг вървял си сляпо без любовта от чист кристал.
Къде е Ръжената нива, остава да попитам аз,
не вас, а себе си да питам: къде си ти, Любовна страст?


Plovdiv, 20 mar. 2011 – edited 14 dec. 2016

Ars Poetica – СЕДМО: НЕ ПРЕЛЮБОДЕЙСТВАЙ!

СЕДМО: НЕ ПРЕЛЮБОДЕЙ-СТВАЙ!


Увлече ме едно момиче. Бях глупав, весел и в захлас
до късно вечер неприлични редях признания на глас.

Косите й на кок раздиплил, целувах я тъй окрилен,
че полугола в шал копринен усуквах я около мен.

Така добричката съпруга разсърдих, и не на шега –
надуши тя, че има друга, и ето що ме сполетя...

Естествено, сам аз не мога. Брадясал и изпусталял,
обзе ме някаква тревога, обзе ме гробищна печал.

Отритнат, страдам като куче, жена ми се целува с друг,
сега намери да се случи, но Любовта ме хвърля в смут.

Не ям, не спя с душа разбита, в жена си влюбен с нова страст;
тя шепне: "Мили, друг обичам!" И вече нелюбим съм аз.

Съпружеството в яки възли държи изпадналия в бяс;
когото Любовта отхвърли, да се покае, казвам аз.

Косите с пепел да посипе и ризата си да дере,
с нож да си избоде очите, навярно ще е най-добре.

Така не ще се изкушава от изкусителни жени
и може би едва тогава съпругата ще му прости.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година 

Plovdiv, edited 13 dec. 2016