вторник, 13 декември 2016 г.

Ars Poetica – РЪЖЕНАТА НИВА

РЪЖЕНАТА НИВА


Кой тичал в ръжената нива нощес под пълната луна?
Кой при любимия отивал, привързал с панделка душа,
ала косите си разпуснал – ветрецът с тях да поиграй
и кой със начервени устни оттук е минал? Кой го знай!

Докато сън
дълбок сме спали в очакване на Любовта,
докато само сме мечтали, край нас притичала е Тя –
с коси златисти или черни, разпуснати или на кок,
с очи учудено вечерни и дъх на сладък гроздов сок.

След нея като шлейф на рокля Нощта разтваряла се там
със усета на умна сова подир мишле от смут и свян.
Не знаела защо самичка притичва в нощния покой
и всъщност, тя ли го обича... обича ли я всъщност той?

Дали не е хитрец измамник, обзет от мъжки бесове?
Дали жена той нейде няма, която "миличко" зове…
И Боже мой, какво тогава ще трябва да се обясни!
Не вярвате ли, че такава е всъщност Любовта, уви?



Моме неопитно, кокетка, жена в най-зрелия си чар
или бъбривата съседка – съпруга на приятел стар,
коя от вас би устояла, когато в най-нечакан час
открие, че е пожелала плътта й някого от нас?

Да казвам повече не бива, налага ми се тук да спра –
открих сред ръжената нива една единствена следа
и стори ми се, че момиче е минало нощес оттук
и някой много го обича, и даже е по него луд;

какво помежду тях се случва, не ми е работа, уви! –
животът и така е скучен, животът някак не върви,
уж слава и парици имаш, дом, вещи и какво ли не,
докато Ръжената нива случайно не те призове

и не откриеш най-случайно, че всъщност и не си живял,
до този миг вървял си сляпо без любовта от чист кристал.
Къде е Ръжената нива, остава да попитам аз,
не вас, а себе си да питам: къде си ти, Любовна страст?


Plovdiv, 20 mar. 2011 – edited 14 dec. 2016

Ars Poetica – СЕДМО: НЕ ПРЕЛЮБОДЕЙСТВАЙ!

СЕДМО: НЕ ПРЕЛЮБОДЕЙ-СТВАЙ!


Увлече ме едно момиче. Бях глупав, весел и в захлас
до късно вечер неприлични редях признания на глас.

Косите й на кок раздиплил, целувах я тъй окрилен,
че полугола в шал копринен усуквах я около мен.

Така добричката съпруга разсърдих, и не на шега –
надуши тя, че има друга, и ето що ме сполетя...

Естествено, сам аз не мога. Брадясал и изпусталял,
обзе ме някаква тревога, обзе ме гробищна печал.

Отритнат, страдам като куче, жена ми се целува с друг,
сега намери да се случи, но Любовта ме хвърля в смут.

Не ям, не спя с душа разбита, в жена си влюбен с нова страст;
тя шепне: "Мили, друг обичам!" И вече нелюбим съм аз.

Съпружеството в яки възли държи изпадналия в бяс;
когото Любовта отхвърли, да се покае, казвам аз.

Косите с пепел да посипе и ризата си да дере,
с нож да си избоде очите, навярно ще е най-добре.

Така не ще се изкушава от изкусителни жени
и може би едва тогава съпругата ще му прости.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година 

Plovdiv, edited 13 dec. 2016

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...