Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 29 октомври 2014 г.

Ars Poetica - НЕПОПРАВИМО

НЕПОПРАВИМО


Непоправимо е това, което стори

със сърцето ми, Любима.
Ти влезе в мене като в дом
и ме превърна в облаци от розови мечти,
и вече аз не мога
да съм повече това, което бях.
Не съм от себе си сега доволен,
о, как не съм със себе си съгласен!

В сърцето ми ти влезе.
Ти влезе в тоя дом, Любима.
На иконите ми се изплези,
свещените ми бавни книги
изпъстри със рисунки смешни
на своята припряна реч,
въпроси хиляди зададе един през друг,
с кокетство женско поплака си...

И се оттеглям днес от свойто вчера,
цял изранен, доспехите си гледам
от разстояние – достатъчно за да те имам
до мен.

Plovdiv, noe. 1986 – redact. 29 okt. 2014

понеделник, 27 октомври 2014 г.

Ars Poetica - БЛЕНУВАЩИЯТ ФАВН

БЛЕНУВАЩИЯТ ФАВН



На мъж достоен подобава
жена по вкус и по мерак.
Мен участта ми е такава,
че да си моя няма как.

Къде ли бедният да бърза,
когато Зевс е отредил
да се не кичи ни със дързост,
ни с нрав на месеца Април!

Ръка ще туря на сърцето,
признавам: сам се омотах
да те желая, за което
и други ставаха за смях.

Природата ни е такава -
с мерак до Седмото небе;
затуй плесница заслужава
мъжът, щом му се доебе.

 
Пловдив, 27 okt. 2014

събота, 25 октомври 2014 г.

Ars Poetica - ХУБАВАТА ЖУЛИЕТА

ХУБАВАТА ЖУЛИЕТА


Разхвърляна е стаята ти. Виж!
Мотелчето пък - бойното поле.
И гола още докато лежиш,
отпивам чаша сутрешно кафе.

Опитвам да запомня тоя миг,
завинаги за да останеш в мен,
макар едва да сдържам своя вик,
на мъж, усетил се внезапно в плен.

На пода са разхвърляни от страст
ботушки, финтифлюшки, суета.
И просто друго няма... Ти и аз -
случайни двамата накрай света.

Един въпрос обаче ме гори:
това дали е истинска любов –
жената да се люби за пари
с тоз, който да я купи е готов?


Plovdiv, 26 okt. 2014

Ars Poetica - СЪБОТА, ДЪЖДОВНО

СЪБОТА, ДЪЖДОВНО


Eсенен дъжд вън ръми.
Обичам дъждовните дни.
От липата пред моя балкон
отцежда се влага, и щом
надзърна в отминали дни,
питам се: какво ме плени?

Може би и при теб е така,
на сърце щом пoложиш ръка,
но такъв е животът, нали -
да си липсваме, щом дъжд вали!

София тънела в сняг...
И те виждам загърната как
отмяташ коси ей така,
с чаша aлeно вино в ръка.

Три бутилки тук ме следят -
от приятели дар за изпът,
ала с вино не бива шега,
щом ще давиш в него тъга.


Пловдив, 25 okt. 2014

неделя, 12 октомври 2014 г.

Ars Poetica - РОДЕН В ПЛОВДИВ


РОДЕН В ПЛОВДИВ


 

От теб, мой роден град, по-зъл не знам
и по-великодушен не познавам.
Обезверен - за тебе ме е срам,
щастлив ли съм, за мен си най-прославен.

Син на бедняшки прашни махали, 
на дворчета, потънали в мушкато -
макар да си ме бил с юмрук в устата,
от обич триж по-силно ме боли.




Пловдив, 24 март 2008 - 13 октомври 2014 година